Полет 6

Той усети как собствената му усмивка неволно става по-широка.

— Искаш ли покана?

— Зависи кой я отправя — каза тя, като наклони глава и разтърси тъмната си вълниста коса.

Той стисна ръката й.

— Искаш ли да дойдеш в Бостън и да ми позволиш да те разведа из него?

— Бих дошла, да — каза тя, като стисна ръката му в отговор и я пусна, за да хване волана. — Обади ми се, ако имаш желание.

Брайън Логан кимна.

— Добре, ще го направя.

— Естествено. Само един въпрос. Разпръсна ли го?

— Моля?

— Прахът на съпругата и детето ти. Беше в куфарчето ти по време на полета.

Долната челюст на Брайън леко увисна, когато я погледна.

— Откъде знаеш? — попита накрая.

Тя се усмихна в отговор.

— Досетих се.

— Да — кимна той. — Дафни обичаше океана. Наех една лодка.

— Така е най-добре.

— Отново ти благодаря — каза той и неловко отвори вратата.

От колоните над главите им се чу дразнещ глас, който заплашваше с ужасни последствия всички, които се бавят в зоната за слизане.

— Днес направи каквото трябваше, Брайън — прошепна тя през отворената врата.

Той кимна, излезе от колата и се наведе отново през отворения прозорец.

— Не знам дали това, което днес казах вътре, ще помогне на Фил Найт, но мога да те уверя, че вече помогна на мен. И трябва да благодаря на теб, Джени.

Тя му се усмихна, той махна със здравата си ръка и бързо се изгуби в тълпата.