Потайно острие
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: paths of darkness #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-262-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Потайно острие». Краткое содержание книги:
Артемис Ентрери се завръща в Калимпорт, за да открие, че след заминаването му нещата са се променили и мястото му в неговия собствен свят съвсем не е така неоспоримо, както преди. Изкусно и неумолимо, мрачният елф Джарлаксъл изплита мрежата, която ще хвърли и над Повърхността, за да утвърди влиянието си там. Но съдбата и на доблестните войни, и на коварния наемник, и на безмилостния палач е направлявана от нещо общо — търсенето на собствения им път.
Само че не водят ли всички тези пътища до едно и също място?!
Бруенор продължаваше да дърпа с все сила.
В това време Дризт, чиито първи противници вече лежаха мъртви в краката му, се изправи и се втурна между няколко израснали съвсем нагъсто дървета.
Далеч пред него Гуенивар изтича по дънера на едно дърво и ужасените гоблини, които се бяха скрили в короната му, хвърлиха копията си, без дори да одраскат животното, и се опитаха да скочат на земята. Единият успя, другият обаче нямаше този късмет — тежката лапа на пантерата го улови във въздуха и го запрати, въпреки отчаяната му съпротива, право в прегръдката на смъртта.
— Проклятие! — отново изруга Бруенор, който дърпаше ли, дърпаше и изпускаше цялата веселба. — Трябва да почна да ги удрям по-леко!
Естествено, не можеше да издигне кулата на лодката. Трябваше да го стори на брега или дори в реката. Е, да, долните нива щяха да останат под водата, но Креншинибон несъмнено щеше да му каже как да проникне вътре.
— Имат копия! — провикна се Бъмпо. — Към кила! Към кила!
Четирите джуджета начаса се хвърлиха на палубата и се затъркаляха към борда, който бе по-близо до брега с гоблините. Донат, който стигна пръв, побърза да отвори дървения сандък, който се намираше там. С другарите си извадиха по един арбалет и приклекнаха зад оградата, докато ги заредят.
Цялото това оживление най-сетне привлече вниманието на Риджис и прогони всички планове за кристални кули от главата му. Как изобщо бе могъл и за миг да си помисли, че може да стори нещо подобно! Все още смаян, полуръстът погледна четирите джуджета, а после и надвисналите клони, към които лодката бавно се носеше и под които стоеше гоблин с копие в ръка.
Като по даден знак, джуджетата се хвърлиха по гръб и стреляха едновременно. Стрелите им до една улучиха и запратиха дребното създание високо във въздуха и право във водата зад лодката.
Но не преди то да успее да хвърли копието си и то — както трябва.
Риджис изпищя и се опита да избегне оръжието, ала беше твърде късно. Тежкото острие се заби в рамото му и той съвсем ясно чу ужасяващия звук, с който то мина през плътта му и го повали по очи на палубата. До ушите му достигна рев на болка и макар да знаеше, че идва от неговото гърло, Риджис не помнеше дори да е отварял уста.
После усети как грапавите дъски на палубата ожулват лицето му, когато джуджетата го издърпаха при себе си, чу и как Донат се провиква, сякаш от много далеч:
— Убиха го! Съвсем го убиха!
След това остана сам, връхлетя го смразяващ студ, а единственото, което чуваше, бе плискането на водата, докато гоблините плуваха към лодката.
Изящна и красива, пантерата скочи от високия клон, досущ гъвкава, черна стрела в полет. Докато минаваше покрай един от гоблините, тя замахна с тежката си лапа и раздра гърлото му, след което връхлетя върху двама от другарите му. Първият рухна под тежестта й и само след миг вече беше мъртъв другият опита да се изправи и да избяга, ала Гуенивар го изпревари.
Дребното създание се претърколи по гръб и отчаяно размаха ръце, мъчейки се да отблъсне голямата котка, само че тя бе твърде силна и твърде бърза и само за миг желязната й челюст се сключи около врата му.
Недалеч оттам, Дризт и Кати-Бри, които се бяха озовали на една и съща поляна, в преследване всеки на своя противник, установиха, че са заобиколени от цяла групичка гоблини. Забелязали неочакваното си надмощие, дребните създания наизскачаха от храстите и ги обградиха от всички страни.
— Какъв късмет, а? — смигна Кати-Бри на приятеля си, докато двамата опираха гръб в гръб.
Гоблините се опитаха да съгласуват действията си — размениха си някакви указания, след което няколко от тях се хвърлиха в атака от срещуположните страни, докато останалите изчакаха, за да видят дали това първоначално нападение няма да остави двамата им противници уязвими.
Те просто не разбираха.
Дризт и Кати-Бри се преметнаха през гърбовете си, променяйки рязко позицията си. Така елфът щеше да посрещне онези, които си бяха набелязали младата жена, а тя щеше да се изправи срещу онези, които смятаха да си опитат късмета с него. Описвайки широки кръгове с двата си ятагана, елфът закачи върховете на най-близките копия и ги запрати настрани. Светкавично движение с китката, бърза стъпка напред и двамата му противници политнаха назад, а вътрешностите им се посипаха по земята.