Потайно острие

— Колко Време Ви трябва, за да си набавите необходимото и да се. Върнете? — попита елфът.

— А, не повече от час — отвърна Бъмпо.

— Имате само половин — намеси се Бруенор — освен това аз и Риджис ще дойдем с вас.

После кимна на Дризт и Кати-Бри, които го разбраха и без думи. Те нямаше да тръгнат с тях, защото си имаха друга работа — трябваше да разузнаят наоколо.

Не им отне много време, преди да открият онова, което търсеха — гоблинови дири, оставени от поне двайсетина от гнусните създания. И то съвсем наблизо. На това място преследвачите им очевидно се бяха отклонили от реката и когато малко по-късно я видяха да завива в далечината, Дризт и Кати-Бри разбраха защо. През последния час „Тинолок“ се бе движил на север, но не след дълго щеше да им се наложи да поемат на изток, после на юг, а след това — отново на изток. Ако се отправеха право на изток и прекосяха сравнително равната местност, гоблините щяха да изпреварят лодката на джуджетата.

— А, значи познават реката — рече Бъмпо, когато Дризт и Кати-Бри разказаха на спътниците си какво са открили. — Ще стигнат първи, а там е прекалено тясно, за да избегнем битката.

Бруенор се обърна към Дризт:

— Колко мислиш, че са, елфе? — сериозно попита той.

— Най-малко двайсет. Може би дори трийсет.

— Тогаз нека си изберем място за бой — заяви Бруенор. — Ако ще се бием, нека поне ние да поставяме условията.

Съвършеното му спокойствие не убягна на другарите му.

— Ще ни забележат от сума ти разстояние — обясни Бъмпо. — А ако решим да останем тук, както сме пуснали котва, като нищо ще се доберат до борда.

Дризт обаче поклати глава:

— „Тинолок“ ще продължи по пътя си. Но без нас тримата — при тези думи той посочи Бруенор и Кати-Бри, после се доближи до Риджис и свали кесийката, в която беше скрит Креншинибон. — Това ще остане на борда. Пази го като зеницата на окото си.

— Те ще нападнат нас, а вие — тях — досети се Риджис и Дризт кимна. — Само побързайте.

— Какво толкоз недоволстваш, къркорещ корем? — засмя се Бруенор. — Току-що натоварихме цял тон припаси и като те знам, докат’ се върнем надали ще е останало кой знае колко!

Риджис хвърли изпълнен със съмнение поглед към кесийката в ръката си, после се обърна към купчината с храна и лицето му засия.

След това се разделиха. Бъмпо, екипажът му и полуръстът се оттласнаха от ниско приведеното дърво, което бяха използвали вместо кей, и бързото течение ги пое. Лодката не се бе отдалечила кой знае колко, когато Дризт извади ониксовата статуетка и призова Гуенивар. След това четиримата се втурнаха на изток, следвайки същия път, по който бяха тръгнали и гоблините.

Начело беше Гуенивар, която така се сливаше с храсталаците наоколо, че едва-едва раздвижваше тревата там, откъдето минеше. След нея идваше Дризт, последни бяха Бруенор, преметнал брадва през рамото си, и Кати-Бри с Таулмарил в ръка, готова за стрелба.