Убийствена жега

Стената леко кимна.

— Интересно.

— Интересно ли? — каза тя. — Това ли имате да кажете за всичко, което сте надробили? „Интересно“? Рано или късно ще се разбере, че Тоби ви е поръчал да скриете какво е станало, като убиете всички, които са знаели. Накрая до един ще си платите.

Арогантността на Джес Риптън взе връх.

— Изобщо не знаете за какво говорите.

— Така ли? Той призна, че със Солей Грей са били там, когато Уейкфийлд е починал от свръхдоза. Той му е дал наркотиците. Вие сте го изкарали оттам и според мен когато се е оказало, че парите не стигат, за да затворите всички усти, Тоби Милз ви е поръчал да убиете портиера и шофьора, защото са доносничели на Касиди Таун. Която също сте убили. Всичко ми се връзва.

— Никога няма да направят връзката по една-единствена причина — каза Риптън. — Тоби Милз няма нищо общо с тези убийства и дори не знае, че съм замесен.

— Това ми звучи като признание.

Той повдигна рамене, изказвайки убедеността си, че каквото и да каже, то никога няма да напусне офиса на Руук.

— Истината ви казвам. Тоби не знае. Не подозира дори за книгата на Касиди Таун. Или за шпионските номера на оня шофьор и портиера. Знае само, че има една-единствена мръсна малка тайна. За един купон, излязъл от контрол.

— Стига, Риптън, сега не е моментът да въртите пиар. Не и след като убихте трима души, за да опазите безценните спонсори на клиента си.

Улф вече нямаше търпение да си тръгне.

— Джес? Готов ли си?

— Не затова са ги убили — изплю Руук, като хвърли бърз поглед към крака си, а после към Ники. — Не са убили тези хора заради имиджа на Тоби Милз. Убили са ги, за да скрият факта, че смъртта на Рийд Уейкфийлд не е била случайна. Той е бил убит.

Хийт се стресна — не подозираше, че Руук така умее да блъфира. Секунда по-късно обаче отново занемя — изражението му й подсказа, че това не е блъф. Обърна се, за да прецени реакциите на Джес Риптън и Ранс Улф. Тя не противоречеше на казаното.

— Значи последната глава наистина е у теб — каза Риптън и пристъпи към бюрото. — Иначе няма как да знаеш за убийството.

Руук сви рамене.

— Прочетох я.

— Убийство ли? Как така убийство? — попита Ники. — Според признанието на Тоби става дума за случайна свръхдоза.

— Да, защото Тоби все още вярва в това — отвърна Руук. — Тоби и Солей не са знаели, но Рейд Уейкфийлд е бил все още жив, когато са напуснали хотелската стая. — Руук подчерта казаното със свиреп поглед към Риптън. — Нали, Джес? Тогава с Текс сте го убили.

— Къде е? — Риптън погледна под бюрото, спомнил си, че Руук се суетеше и когато не откри последната глава, каза: — Сега ще ми кажеш къде си я скрил.

— Първо я пусни — каза Руук.