Играч първи, приготви се
- Автор: Клайн Эрнест
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Играч първи, приготви се». Краткое содержание книги:
Валеше сняг и всичко бе покрито с тънък слой сив лед и киша. Не знаех каква беше температурата, но не помнех някога да ми е било по-студено. Вятърът ме пронизваше чак до костите.
Заведоха ме до микробуса. Отзад вече имаше двама длъжници, завързани с каиши за пластмасови седалки. Носеха визьори. Сигурно ги бяха арестували по-рано сутринта. Ченгетата бяха като боклукчии, които минават да събират боклука веднъж седмично.
Този от дясната ми страна беше висок слаб младеж, вероятно с няколко години по-голям oт мен. Изглеждаше недохранен. Другият длъжник бе изключително затлъстял и не можех да определя от какъв пол беше. Предположих, че беше мъж. Лицето мy бе скрито от мръсна руса коса, а нещо подобно на противогаз покриваше носа и устата му. От маската до една дюза на пода се спускаше дебел черен маркуч. Не знаех за какво служеше, докато затлъстелият човек не се наведе напред, не опъна каишите и не повърна в маската. Чух да се задейства вакуум, който изсмука повърнатото в маркуча. Зачудих се дали съхраняват отпадъците във външни резервоари, или просто ги изхвърлят на улицата. Сигурно имаха резервоари. ИОИ вероятно анализираха и повръщаното ти и записваха резултатите в досието.
— Лошо ли ти е? — попита ме едно от ченгетата, коагто извади парцала от устата ми. — Ако ще повръщаш, ще ти дам маска.
— Чувствам се прекрасно — отвърнах аз не особено убедително.
— Добре, но ако се наложи да ти чистя повръщаното, ще съжаляваш.
Блъснаха ме в микробуса и ме завързаха за седалката срещу кльощавия. Две ченгета се качиха отзад при нас и прибраха плазмените си оксижени в шкафче. Другите две затръшваха задните врати и се качиха в кабината отпред.
Когато потеглихме, извих врат, за да погледна през затъмнените задни прозорци на микробуса към сградата, в която бях живял през последната година. Успях да зърна прозореца си на четирийсет и втория етаж заради напръсканите с черен спрей стъкла. Екипът по събиранията сигурно вече беше горе, разглобяваше, описваше, прибираше в кутии и подготвяше за продажба на търг цялото ми оборудване. След като изпразнеха апартамента ми, чистачите щяха да го почистят и дезинфекцират. Ремонтен екип щеше да поправи външната стена и да постави нова врата. Щяха да изпратят сметката на ИОИ, а разходите по ремонта щяха да бъдат добавени към дълга ми.
До средата на следобеда щастливият ловец, който чакаше в списъка за настаняване в блока, щеше да получи съобщение, че се беше освободил апартамент — и до вечерта новият наемател сигурно щеше да се нанесе. До залез слънце всички следи от живота ми там щяха да са напълно заличени.
Когато микробусът зави по главната улица, чух как гумите хрущяха по кристалчетата сол върху замръзналия асфалт. Едно от ченгетата се протегна и ми сложи визьор. Озовах се на плаж с бял пясък, по залез слънце и с плискащи се вълни. Явно използваха тази симулация, за да държат длъжниците спокойни по време на пътуването.
Със стегната в белезници ръка вдигнах визьора на челото си. Ченгетата изглежда не ги беше грижа или изобщо не забелязаха. Отново извърнах глава, за да погледна през прозореца. Не бях излизал навън в истинския свят от дълго време и исках да видя какво се беше променило.
□□29
Всичко изглеждаше запуснато. Улиците, сградите, хората. Дори снегът изглеждаше мръсен. Сипеше се на сиви снежинки като пепел от изригнал вулкан.
Броят на бездомниците се бе покачил рязко. Улиците бяха обрамчени от палатки и картонени навеси, а всички паркове бяха превърнати в бежански лагери. Когато микробусът навлезе по-навътре в центъра на града, на всеки ъгъл и на всяко празно пространство се бяха скупчили хора около запалени варели и портативни печки на батерии. Повечето носеха визьори за еднократна употреба и големи остарели сензорни ръкавици, а ръцете им извършваха малки, призрачни движения, сякаш в ОАЗИС се намираха в много по-приятна среда.
Най-накрая стигнахме до площад ИОИ № 101 в самото сърце на града.
Гледах мълчаливо през прозореца как наближаваме корпоративната централа наИнъвейтив Онлайн Индъстрис ООД. Два правоъгълни небостъргача се извисяваха от двете страни на кръгла сграда и така образуваха корпоративното лого на ИОИ. Небостъргачите им бяха трите най-високи сгради в градаа — величествени кули от стомана и огледални стъкла, свързани помежду си от десетки коридори и ескалатори. Върховете на зданията се губеха високо в образуваните от солените изпарения облаци. Сградите бяха идентични с виртуалната им централа в ОАЗИС на планетата ИОИ-1, но изглеждаха много по-внушителни, вероятно защото бяха истински.