Невинен
- Автор: Туроу Скотт
- Серия: Окръг Киндъл #8
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-098-9
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинен». Краткое содержание книги:
А сега съм обвинен в убийството на съпругата си…
Преди две десетилетия Ръсти Сабич и Томи Молто се сблъскват в земетръсен процес за убийство. Сега Сабич вече е съдия. Но отново е обвинен в отнемането на човешки живот. Този път – на съпругата си…
На пръв поглед тя умира от естествена смърт. Но защо Ръсти чака цял ден, преди да съобщи на някого? Старият му враг, прокурорът Томи Молто, започва разследване. И открива улики, които сочат към Сабич… А скоро приключилата връзка на Ръсти с доста по-млада жена допълнително наелектризира ситуацията…
Двама силни мъже се изправят един срещу друг в съдебната зала. Отново. И всеки иска да бъде победител.
Експлозивната съдебна драма проследява сблъсъка на Ръсти Сабич и Томи Молто двайсет години след събитията в бестселъра „Невинен до доказване на противното“. А безспорният майстор в жанра Скот Търоу за пореден път шокира с разкритията си за погрешимостта на съдебната система – от машинациите на прокурорите и адвокатите до нагласените доказателства, които често изопачават истинския смисъл на справедливостта…
На излизане Стърн погледна Томи и го изпрати с една от загадъчните си усмивчици. Всъщност Санди изглеждаше по-добре, лицето му се бе позакръглило, а обривът вече почти не личеше. Точно навреме, помисли си Томи. Точно в най-подходящия момент, за да може да се усмихва самодоволно пред камерите след победата.
– Интересен случай – подметна Стърн.
В съдебната зала Томи, Рори и Рута се захванаха да товарят нещата си на количката. Бранд много държеше на последователността, в която се подреждат доказателствата, и тримата се мъчеха да си спомнят кое след кое трябва да бъде сложено според него. Никой не искаше Джими да изпусне нервите си, ако нещо не му хареса.
Мило Горветич дойде точно когато Томи се канеше да тръгва към прокуратурата. Компютърният специалист беше дребен на ръст, по-нисък от Молто или Стърн, с разрошена бяла коса и козя брадичка, пожълтяла от лулата му. Идеята да наемат него за вещо лице беше на Бранд, който бе карал компютърен курс при Горветич преди двайсетина години. Като първи играч от университетския отбор по футбол в класа Джими бе спечелил достатъчно симпатиите на професора, за да изкара „Добър“. Сега обаче Горветич бе в доста напреднала възраст. Пелтечеше и мисълта му не беше много ясна. Компютърните генийчета на Санди бяха намерили много пропуски в становището му и сега Томи не беше сигурен дали може да му има доверие. Той разказа на Горветич какво е станало и професорът се ококори. Томи се опасяваше, че експертът им няма да свърши нищо.
Заедно с двете жени главният прокурор пресече улицата. Завариха Бранд в кабинета му вбесен, вдигнал крака върху бюрото и с надъвкана пластмасова сламка в уста. Джими притежаваше много от физическите качества, за които Томи от години завиждаше на някои свои колеги. Едър, добре сложен и красив, той имаше излъчването на строг защитник на закона, което съдебните заседатели много харесваха в един прокурор. Томи обаче превъзхождаше колегата си в едно качество, не по-малко важно при един продължителен процес – запазваше ума си бистър. Джим имаше нужда от осем часа сън и когато не ги получеше, ставаше раздразнителен като малко дете. Вчера той има тежка нощ. Наложи се да работи с експертите, обмисляйки как да оборят новата теория на защитата за самоубийството. Целофановите опаковки от закуските, които бе взел от автомата в коридора, се търкаляха в кошчето сред розовите ивици от нарязания в машината за унищожаване на документи найлон от компютъра на Сабич.
– Не е ли прекалено удобно, мамка му? – замърмори Бранд. – Жертвата се връща от оня свят, за да обяви, че сама е натопила обвиняемия. Хайде стига, бе! Абсурд. Това е номер. Вчера казват, че е било самоубийство. Днес тя се появява и казва: „Да, аз го направих, за да го прецакам.“
Томи седна на стола до бюрото на колегата си. Имаше нова снимка на Джоди и децата и той я разгледа за няколко секунди.
– Страхотни мацки – отбеляза.
Джими се усмихна леко. Томи му съобщи, че Горветич е дошъл.
– Какво каза? – попита Бранд.
– Каза, че би трябвало да успеят да отворят програмния регистър и да видят кога е създаден обектът. Не разбрах много добре, но на теб трябва да ти е ясно. Под „обект“ честитката ли има предвид?
– Да. – Бранд се замисли за секунда, докато дъвчеше сламката. – В програмния регистър са записани датите на създаване на всички обекти.
– Добре де, но ние държим това нещо – компютъра на Ръсти – под ключ от ноември, нали?
– Горе-долу. Всъщност от декември. Стоя около месец при Джордж Мейсън в апелативния съд, докато определи какво можем да отваряме и какво – не. Нали помниш?
Томи си спомняше много добре. Тогава очакваше съдиите от апелативния съд да щурмуват прокуратурата. Когато започнеш да се месиш в делата им, съдиите стават агресивни.
– Добре, но ако честитката е истинска…
Бранд го прекъсна:
– Не е истинска.
– Добре. Добре, но да допуснем за момент, че е…
– Не е истинска! – настоя помощникът му.
Дишаше с разширени ноздри като разгневен бик. Не можеше да приеме факта, че началникът му дори за миг допуска такава възможност. Но това бе положението. Ако картичката беше фалшива, Сабич бе обречен; ако беше истинска, не им оставаше друго, освен да се откажат от обвиненията. Нещата бяха съвсем прости.
Двамата поседяха мълчаливо няколко минути. Малвърн, секретарката на Томи, го беше видяла да влиза. Сега почука на вратата и му съобщи, че жена му го търси по телефона. Доминга вероятно бе чула за „драматичния обрат“ в делото срещу Сабич.