Невинен
- Автор: Туроу Скотт
- Серия: Окръг Киндъл #8
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-098-9
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинен». Краткое содержание книги:
А сега съм обвинен в убийството на съпругата си…
Преди две десетилетия Ръсти Сабич и Томи Молто се сблъскват в земетръсен процес за убийство. Сега Сабич вече е съдия. Но отново е обвинен в отнемането на човешки живот. Този път – на съпругата си…
На пръв поглед тя умира от естествена смърт. Но защо Ръсти чака цял ден, преди да съобщи на някого? Старият му враг, прокурорът Томи Молто, започва разследване. И открива улики, които сочат към Сабич… А скоро приключилата връзка на Ръсти с доста по-млада жена допълнително наелектризира ситуацията…
Двама силни мъже се изправят един срещу друг в съдебната зала. Отново. И всеки иска да бъде победител.
Експлозивната съдебна драма проследява сблъсъка на Ръсти Сабич и Томи Молто двайсет години след събитията в бестселъра „Невинен до доказване на противното“. А безспорният майстор в жанра Скот Търоу за пореден път шокира с разкритията си за погрешимостта на съдебната система – от машинациите на прокурорите и адвокатите до нагласените доказателства, които често изопачават истинския смисъл на справедливостта…
Всичко върви спокойно и леко, докато не стигаме до опита на мама да се самоубие, когато бях на десет. Прокурорите вдигат врява, преди да успея да разкажа каквото и да било, и съдебните заседатели трябва да напуснат залата, което е абсурдно, защото всичко потвърждава казаното от татко вчера. Когато се връщат на местата си обаче, издържам само няколко въпроса, преди да изгубя контрол. Досега съм разказвал за тази случка само на четирима души – дори Ана я чу едва снощи – а днес седя пред репортерите на предния ред в тази огромна зала и описвам за вечерните новини как мама е превъртяла.
– Влязох в банята – казвам, след като се посъвземам, но веднага отново започвам да хлипам.
Опитвам се още два-три пъти, но не се получава.
– Мислите ли, че е искала да се самоубие с електрически ток? – пита Марта след няколко минути.
Успявам само да кимна.
Съдия И се намесва:
– Да се отбележи в протокола, че свидетелят кимна утвърдително. Мисля, че всичко разбрахме, госпожо Стърн.
С това прекратява обсъждането на тази тема и дава десетминутна почивка, за да се съвзема.
– Извинете ме – обръщам се към него и съдебните заседатели.
– Няма за какво да се извинявате – успокоява ме Бейзъл И.
Излизам и заставам сам в края на коридора. Заглеждам се през прозореца към булеварда. Истината е, че никога не ми е било лесно да говоря за мама. Аз я обичах, обичам я сега, винаги ще я обичам. Татко винаги се рееше в небесата, голям и светъл като луната, но гравитацията, която ме държеше стъпил на земята, бе майка ми, дори да изглежда, че цял живот съм се съпротивлявал срещу любовта ѝ. Съзнавах, че тя ме обича прекалено силно – че това излишество на обич не е добро за мен – и в резултат винаги съм се стремял да избягам от бремето на любовта и вниманието ѝ. Когато бях малък, тя постоянно ми шепнеше – още чувствам дъха ѝ върху кожата на врата ми и космите ми настръхват. Тя не искаше никой да чуе какво ми казва. В думите ѝ имаше едно скрито послание: само ние. Светът, това сме само ние. Казваше ми директно: „Ти си моят свят, малко момченце, ти си целият ми свят.“
Това, разбира се, ме караше да се вълнувам. Но тези думи носеха и нещо тягостно, мрачно. Още от малък се чувствах един вид отговорен за нея. Може би всички деца се чувстват така. Няма как да знам, защото бях само аз. Но осъзнавах, че съм много важен за нея. Аз бях нейният живот. Знаех, че мама се чувства пълноценна само когато е около мен, когато се грижи за мен, когато ми говори, когато мисли за мен. Това бе единственото време, когато беше в хармония със света.
Като се замисля сега, осъзнавам, че най-големият ми проблем като юноша беше мисълта как ще я напусна. Загледан в колите, профучаващи по шосе 843, изведнъж си давам сметка за нещо, което не ми е хрумвало досега. Аз обвинявам татко за смъртта ѝ, защото не искам да обвинявам себе си. Но винаги съм знаел, че напусна ли веднъж дома, нещо такова може да се случи. Знаех и въпреки това си тръгнах. Трябваше. Никой, най-малко майка ми, не е искал да жертвам живота си за нейния. Но въпреки това. Баща ми е постъпил като негодник. Но преди всичко трябва да простя на себе си. Едва тогава може би ще съм способен да простя и на него.
– Да разгледаме темата за компютрите – казва Марта, след като заседанието се възобновява. Компютърът на татко е поставен на маса в средата на залата и Марта го посочва.
– Нат, виждали ли сте баща ви да използва компютър?
– Разбира се.
– Къде?
– Вкъщи. Или когато го посещавах в съда.
– Колко често?
– Безброй пъти.
– Говорили ли сте с него за компютъра му?
– Често.
– Помагали ли сте му да използва компютъра си?
– Естествено. За хората на моята възраст това е нещо като услуга към родителите ни в замяна на това, че са ни учили да караме колело. Ние всички помагаме на родителите си за компютрите.
Съдебните заседатели са възхитени. Съдия И – също и аз все повече се убеждавам, че той е симпатяга.
– Може ли да се каже, че баща ви е компютърно грамотен?
– Ако това, че умее да включва и изключва компютъра, го прави компютърно грамотен, да. Иначе не особено.