Дванайсетата карта [bg]

— Помислих си, че е умряла.

— Не. Раната беше тежка, но дойдохме навреме. Жената ще се оправи. Сега е в спешното на „Сейнт Люк“. Няма опасност.

„Лоша новина…“

С накуцване Сакс отиде при Селито и Хауман пред тайната квартира на престъпника.

— Арестувала си го с празно оръжие? — не повярва Хауман.

— Всъщност използвах камък.

Командирът на специалния отряд кимна и вдигна вежди — това бе равносилно на голяма похвала.

— Бойд каза ли нещо?

— Възползва се от правото си да мълчи.

Сакс върна револвера на Селито. Той го зареди. Полицайката провери пистолета си и го прибра в кобура.

— Какво е положението с къщата?

Хауман поглади късата си коса и отговори:

— Взета е под наем на името на приятелката му, Джейн Старки. Момичетата са нейни. Не на Бойд. Извикахме Службата за защита на децата. Тук… — кимна към апартамента — … е тайната му квартира. Пълно е с инструменти и други неща.

— Ще направя оглед — заяви Сакс.

— Всички улики са запазени. Благодарение на него. — Хауман и кимна към Селито. — Отивам да докладвам пред шефовете. Ще бъдеш ли тук? Сигурно ще искат изявление.

Сакс кимна. С дебелия детектив мълчаливо тръгнаха към апартамента. Селито погледна крака ѝ и каза:

— Пак си започнала да куцаш.

— Да куцам ли?

— Да. Когато обикаляше къщите да предупреждаваш обитателите им, погледнах през прозореца и видях, че вървиш нормално.

— Понякога се оправя от само себе си.

Селито сви рамене:

— Странни работи стават.