Огненият херцог [bg]

— Как си? — успя да изграчи Хоузи.

Иън бе прекалено уморен, за да свие рамене. След шест шева и инжекция против тетанус, две дебели пържоли, парче ябълков пай и три-четири дни на легло, всичко ще бъде наред.

— Няколко дни почивка на легло — едва успя да изрече той — и всичко ще бъде наред. — Не попита колко още им остава, не искаше и да знае, всъщност не бе готов да попита.

— Нямаме толкова време — отвърна Хоузи. — Откакто… поддържах светлината, нещата се ускориха. Справяме се добре с времето, но те ще са готови за пристигането ни, поне значително по-готови, отколкото би трябвало.

За момент той затвори очи и се отпусна на скалата. Дишането му стана по-бавно, а пулсът, който барабанеше на врата, се успокои. Когато отвори очи, погледът му бе спокоен, не чак така измъчен.

— Това е най-доброто, което може да се постигне с мен, но, я да се погрижим за теб — каза той. Говорът му бе значително по-завален от обикновено, но не чак толкова слаб, колкото преди малко.

— Защо не опиташ същото и с мен? Няма да се възпротивя на малко магия.

Хоузи поклати глава.

— Не става дума за нищо такова. Това е само един стар буда трик.

— Искаш да кажеш будистки.

— Все едно. — Хоузи вече ровеше в раницата. — Това ти позволява да премахнеш болката и неразположението и да ги съсредоточиш в една точка от тялото, след което ги изтласкваш навън. Наречи го, ако искаш, самохипноза, но то ми позволява да тегля от запасите на тялото почти без ограничения.

— Мислиш ли, че ще можеш и мен да ме научиш?

Хоузи кимна.

— Почти сигурно. Ако ми дадеш, да кажем, десет години.

— Ами ако обещая много да се старая? — ухили се Иън.

— Тогава, двайсет години. Може би дори петдесет. А-ха. — Хоузи извади малка кожена торбичка с връзка от раницата на Иън, отвори я и извади нещо, което приличаше на…

Приличаше на дълго лайно.

— Какво е това?

Хоузи го подуши.

— Очевидно ябълкова наденица — каза Хоузи. — Подарък от Фрея. Има поне двайсет такива. — Той пролази напред, извади ножа и го наряза на малки парченца. — Яж.

Никаква пилешка супа. Иън нямаше нужда от ябълкова наденица, само от почивка и лекарства.

— Хоузи, това няма да…

— Яж.

Беше кафяво и изглеждаше ужасно, но щом Иън го подуши предпазливо, то му замириса на топлите ябълкови пайове на Фрея, сякаш току-що извадено от фурната. Ако не знаеше, че е студено, щеше да предположи, че е пълно с горещи ябълки, в карамелизирана захар и канела, с хрупкави, но крехки крайчета.

Той лапна едно парче, и ако не друго, то поне имаше много по-добър вкус, отколкото аромат. Сладкият наситен ябълков вкус бе там, облян в сладост и канела, от което устата му се напълни със слюнка и му се прииска да запази този вкус завинаги, а той задъвка по-бързо и преглътна.