Вратите на Рим [bg]

Синьокожите се скупчиха край него, като оставиха лагера почти незащитен. Марк обаче беше наясно, че войниците в крепостта няма откъде да разберат това — те виждаха само светлините в планинския мрак и не знаеха, че хората, които трябваше да ги пазят, са се струпали да гледат борбата.

Въведоха го в кръг, очертан със забити в земята ками. Синьокожите се събраха зад тях, някои се покачиха на раменете на другарите си, за да виждат по-добре. Накъдето и да се обърнеше, Марк виждаше плътна стена от синя кожа и хилещи се жълти зъби. Забеляза, че много очи са обрамчени в розово, и реши, че боята дразни кожата. Старият шкембест синьокож пристъпи в кръга и предпазливо му подаде меча. Марк не му обърна внимание. Нямаше нужда да има око на разузнавач, за да долови враждебността. Ако изгубеше, щяха да го накълцат на парчета, за да докажат превъзходството си, а ако спечелеше, тълпата щеше да го разкъса. За един кратък момент се запита какво би направил Гай и тази мисъл го накара да се усмихне. Гай щеше да убие водача още в мига, щом докопаше меча си. В края на краищата нещата не биха могли да се развият по-зле.

Погледна вожда — шкембето му стърчеше от кръга, — но някак си не му изглеждаше уместно да се хвърли върху него и да го прониже. Може би все пак щяха да го пуснат. Огледа свирепите лица в кръга и сви рамене. Май нямаше да стане така.

Един крайка влезе в кръга и се надигна гърлен приветствен ропот. Марк го огледа. Беше много по-висок от средния ръст за синьокожите, по-висок и от него, макар че той доста беше пораснал, откакто напусна Рим. Гърдите му бяха голи, мускулите мърдаха под боядисаната кожа. Марк си помисли, че размахът на ръцете им май е еднакъв. Той се упражняваше още от дете и знаеше, че има шанс, независимо колко е добър противникът му. Рений бе работил и работеше с него всеки ден и за Марк вече нямаше достоен противник в легиона.

Гледаше внимателно как се движи високият мъж. Погледна и в очите му и не видя там никакъв страх. Мъжът не се усмихваше и не би разбрал нищо от словесни обиди. Започна да кръжи извън обхвата на Марк. Марк се извъртя, за да не го изпуска от поглед, докато той не зае позиция от другата страна на кръга, на около двадесет стъпки. Тактика. Рений му повтаряше никога да не спира да мисли. Трябваше да спечели, а не да играе честно. Премигна, когато дивакът изтегли дългия меч, който стигаше от хълбока му чак до земята — блестящо острие от полиран бронз. Досега Марк не беше обърнал внимание на това, но синьокожите използваха бронзови оръжия и здравият му железен меч скоро щеше да нащърби меча на противника — стига самият той да оцелееше след първите няколко удара. Мисълта му потече като бърза река. Бронзът беше по-мек от желязото…