Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Обичай ближния си [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Обичай ближния си [bg]

Электронная книга - «Обичай ближния си [bg]». Краткое содержание книги:

Те танцуваха предпазливо и почти стеснително. Но станаха постепенно по-самоуверени, особено след като забелязаха, че никой не им обръща внимание. — Колко е приятно да се танцува с тебе, — каза Керн. — Винаги откривам новости, когато съм с тебе. Щом си тука всичко наоколо се променя и става прекрасно. Тя облегна по-плътно ръка на рамото му и се притисна до него. Те се понесоха скоро по ритъма на музиката. Прожекторите светеха над тях като цветни вълни и те забравиха за миг всичко — превърнаха се само в две живи млади същества освободени от сенките на страха, недоверието и бягството.
1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 142
Перейти на страницу:

— Хер Леви — каза Керн. — Вие ми дадохте сто и петдесет франка за пръстена. — Ако ви дам сто и осемдесет франка, ще имате двайсет на сто печалба. — Сделката не е лоша, нали?

Леви не го чуваше.

— Човек може да се влюби в такъв накит — мълвеше той със замечтан възторг. — Никакви модерни глупости! Истинска скъпоценност! Смятах да го запазя за себе си. Имам малка колекция за собствено удоволствие.

Керн наброи сто и осемдесет франка на касата.

— Пари! — каза презрително Леви. — Какво са парите днес при постоянното обезценяване? Единственото ценно нещо е стоката. Едно хубаво пръстенче като това доставя наслада и е ценно. Двойна радост! А златото е толкова скъпо вече — забеляза замислено той. — Четиристотин франка са малко за такъв хубав пръстен. Човек може да получи за него висока цена.

— Хер Леви! — извика Керн.

— Аз съм човек — каза благородно Леви. — И ще се разделя с него. Ще ви доставя това щастие без никаква печалба. Понеже е Нова година. Последно триста франка, при все че сърцето ми се къса.

— Но това е два пъти повече, отколкото ми дадохте за пръстена! — каза сърдито Керн.

— Два пъти повече! Казвате го равнодушно, без да знаете какво говорите. Какво е двойното? Двойното е наполовина, както казваше някога мъдро равин Михаил фон Ховоротка. Чувал ли си някога за търговски разходи, момко? Данъци, наеми, отопление, инвестиране, загуби? Това не е нищо за теб. Но за мен е съсипия. Всеки ден ми струва колкото този пръстен…

— Но аз съм беден, бежанец…

Леви отхвърли твърдението.

— Кой не е бежанец? Който иска да купува, е по-богат от този, който трябва да продава. А кой от двама ни иска да купува?

— Двеста франка — каза Керн. — Това е последната ми дума.

Леви взе пръстена, духна го пак и го отнесе. Керн прибра парите в джоба си и тръгна към вратата.

Когато я отваряше, Леви изпищя след него:

— Двеста и петдесет, защото си млад и искам да ти направя добро.

— Двеста! — извика Керн от вратата.

— Шалом алейхем! — извика Леви.

— Двеста и двайсет.

— Двеста двайсет и пет. Честна дума, давам го само защото утре трябва да си платя наема.

Керн се върна, въздъхна и наброи парите. Леви сложи пръстена в картонена кутийка.

— Тази кутийка, заедно със синия памук вътре, ти давам безплатно. Разорих се с теб.

— Петдесет на сто! — изръмжа Керн. — Лихвар!

Леви не обърна внимание на последната забележка.

— Помни ми думата — каза той съвсем искрено, — че у „Картие“ на улица „Де ла Пе“ такъв пръстен струва шестстотин франка. А действителната му стойност е триста и петдесет. Това е истината.

Керн се прибра в хотела.

— Рут — каза той още от прага. — Бързо се съвземаме. Ето, върнахме си и последния мохикан.

Тя отвори кутийката, погледна вътре и започна:

— Лудвиг…

— Безполезни неща — каза бързо и смутено Керн. — Какво казваше Щайнер? Че те топлели най-много! Исках просто да проверя дали е така. Сложи го сега. Ще отидем да вечеряме в ресторант. Като истински работници с определена седмична заплата.

Беше десет часът вечерта. Щайнер, Марил, Рут и Керн бяха в „Мама Марго“. Келнерите започнаха да събират столовете и да метат пода с огромни метли и вода.

Котката до касата се протегна и подскочи. Съдържателката бе заспала, загърната плътно в плетена жилетка. Но отваряше от време на време зоркото си око.

— Мисля, че се опитват да ни изринат вече оттук — каза Щайнер и посочи келнерите. — Крайно време е впрочем. Трябва да отидем у Одит Розенфелд. Дядо Мориц пристигна днес.

— Дядо Мориц ли? — попита Рут. — Кой е той?

— Дядо Мориц е доайен на бежанците — отговори Щайнер. — Седемдесет и пет годишен, Рутхен. Познава всички граници, градове, хотели, пансиони и частни домове, в които може да се живее без представяне в полицията, както и затворите на пет цивилизовани страни. Казва се Мориц Розентал и е от Годесберг ам Райн.

— Познавам го — каза Керн. — Минах веднъж с него границата от Чехословакия за Австрия.

— А аз от Швейцария за Италия — обади се Марил.

1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 142
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)