Обичай ближния си [bg]

— Но аз съм беден, бежанец…

Леви отхвърли твърдението.

— Кой не е бежанец? Който иска да купува, е по-богат от този, който трябва да продава. А кой от двама ни иска да купува?

— Двеста франка — каза Керн. — Това е последната ми дума.

Леви взе пръстена, духна го пак и го отнесе. Керн прибра парите в джоба си и тръгна към вратата.

Когато я отваряше, Леви изпищя след него:

— Двеста и петдесет, защото си млад и искам да ти направя добро.

— Двеста! — извика Керн от вратата.

— Шалом алейхем! — извика Леви.

— Двеста и двайсет.

— Двеста двайсет и пет. Честна дума, давам го само защото утре трябва да си платя наема.

Керн се върна, въздъхна и наброи парите. Леви сложи пръстена в картонена кутийка.

— Тази кутийка, заедно със синия памук вътре, ти давам безплатно. Разорих се с теб.

— Петдесет на сто! — изръмжа Керн. — Лихвар!

Леви не обърна внимание на последната забележка.

— Помни ми думата — каза той съвсем искрено, — че у „Картие“ на улица „Де ла Пе“ такъв пръстен струва шестстотин франка. А действителната му стойност е триста и петдесет. Това е истината.

Керн се прибра в хотела.

— Рут — каза той още от прага. — Бързо се съвземаме. Ето, върнахме си и последния мохикан.

Тя отвори кутийката, погледна вътре и започна:

— Лудвиг…

— Безполезни неща — каза бързо и смутено Керн. — Какво казваше Щайнер? Че те топлели най-много! Исках просто да проверя дали е така. Сложи го сега. Ще отидем да вечеряме в ресторант. Като истински работници с определена седмична заплата.