Пепеляшките [bg]

Фредрика не спираше да кима.

— Да, спомням си — отвърна тя. — Но все още не ми се е удала възможност да разговарям с нея. Ще го направя утре преди обед.

— Може ли да е лекарят, направил абортите им? — замислено попита Педер.

— Не трябва да изпреварваме събитията — предупреди ги Алекс и вдигна ръка. — Първо трябва да сме сигурни, че Магдалена наистина е направила аборт. И ако е така, трябва да си изясним защо се е промъкнал и е оставил мъртвото дете върху пода на банята в дома на родителите й, а не в болницата.

— В миналото жените сами са правели аборт — започна Педер, но и Фредрика, и Алекс го прекъснаха бързо.

Наложи се да отстъпи.

— Трябва — Алекс боравеше с фактите — да се запитаме защо не ни оставиха да научим това по-рано.

— Точно защото разсъждаваме, както ти току-що посочи — откровена бе Фредрика.

Педер и Алекс се спогледаха с неразбиране.

— Нали току-що каза: „Защо не ни оставиха да научим това по-рано?“ — поясни тя. — Оставиха, а не само да научим. Ако изхождахме, че фактите са нещо, което самите ние откриваме чрез задаването например на правилните въпроси, нямаше да зависим чак толкова от информацията на другите.

Колегите й бързо се стрелнаха с погледи. И леко се усмихнаха.

— Или? — попита Фредрика изведнъж по-неуверена.

Алекс се разсмя високо за първи път от няколко дни.

— Има нещо вярно в думите ти — рече развеселено той.

Фредрика се изчерви.

— Самата Сара не пожела да разкаже за аборта и ние предположихме, че ако е била по-специално свързана с болницата, а не само с Умео, е щяла спонтанно да ни го каже — замисли се Алекс и отново стана сериозен. — А сме сгрешили. Трябваше да бъдем по-настоятелни в по-ранна фаза, да я притиснем здраво, макар и да ни изглеждаше неразумно.

После събра листовете си.

— Ще продължим утре. Късно е, а и днес стигнахме доста далече. Дори прекалено.

— Точно затова ми се ще да не се прибирам — раздразни се Педер.

— Разбирам, че ви е тежко, но трябва и да разтоварим малко — категоричен бе Алекс. — Ще се видим утре сутрин. Обадих се и предупредих всички, че сме на работа. Ще почиваме някой друг път.

Фредрика погледна през прозореца към скучно сивото и облачно лятно небе.

— Винаги можем да си вземем отпуск, стига да дойде лятото — каза сухо тя.