Изгубената Динотопия
- Автор: Фостър Алън Дийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изгубената Динотопия». Краткое содержание книги:
Историята за смелостта и сътрудничеството между големи и малки създания е изпълнена с много напрежение и ще достави наслада на читателите от всички възрасти. Романите за Динотопия вече се смятат за класика в жанра и са добили огромна популярност.
Създателят на това магическо място се нарича Джеймз Гърни. Той е измислил и най-популярните герои, населяващи Динотопия. Но самият Гърни предпочита друг да развие и популяризира идеите му. Затова се обръща към всепризнатия майстор на фантастични романи и сценарии Алън Дийн Фостър. Когато Фостър написва романа „Изгубената Динотопия“, критиката и читателите изпадат във възторг. Сравняват го с Жул Верн, Толкин, Хърбърт Уелс. Приключенията на героите от фантастичната страна стават любими за децата от над 30 страни. Милиони екземпляри се продават и четат на 18 езика, а филмовата компания „Холмарк“ се заема да създаде шестчасов сериал.
„Изгубената Динотопия“ е първото докосване на българските читатели до този измислен, но прекрасен свят. Приключенията ще ни държат в напрежение още от първите страници. А когато затворим кориците, може би ще повярваме, че Динотопия все някъде съществува.
— Добре тогава, значи това го уредихме. — Чу няколко от пиратите да въздишат дълбоко. — Можеш да станеш вече, господине. Господине?
Обърна се да окуражи Гуиамарес, но португалецът беше припаднал.
XXIII
— Знаеш ли — подхвана Смигинс, докато чакаха спасителният отряд да се събере, а Самюел и Андреас да върнат в съзнание Гуиамарес. — Някога бях учител. Винаги ми е липсвало преподаването, но не си представям как тези умения ще ми помогнат тук. Това е цял нов свят, а аз нищо не знам за него.
Уил избърса капките дъжд от челото си и се опита да успокои бившия помощник-капитан.
— Винаги има нужда от учители. Можеш да преподаваш съвременна история на външния свят или плаване, или някои от вечните предмети като математика. Ще те запозная с баща ми. И той имаше подобни опасения, когато узна, че никога няма да напуснем тази земя. Сега и насила не можеш да го откъснеш оттук.
Смигинс изгледа уверения млад мъж.
— Наистина ли? Би било великолепно.
Уил кимна енергично.
— Само почакай библиотекарите да разберат, че си бил учител. Няма да разполагаш с минута свободно време. Като научиш древните писмена, може да започнеш да преподаваш не само на човешките, но дори и на динозавърските деца.
— Да уча динозаври… — В очите на Смигинс се появи отнесен израз. Премигна и откри, че гледа Притикил с известно безпокойство. — Е, поне някои динозаври. — Уил се ухили на забележката му. — Тук изглежда има и общество, с което човек би се разбрал по-добре.
— Ще видиш — увери го Уил. — Тук има място за всички.
Мкузе пристъпи и попита с доза необичайна припряност в гласа:
— Кажи ми, момче, тук някой… Превръщат ли африканците в роби тук?
— Роби? — Уил свъси вежди. — В Динотопия не съществува робство. Не знам как е било при хората в древни времена, но динозаврите никога не биха допуснали подобно нещо. Това е понятие, съвършено чуждо за тях.
Войнът измърмори нещо на зулу и добави на английски:
— Има мнозина, които бих искал да видят това място.
— И аз — увери го Уил тъжно. — Но никой не напуска Динотопия.
Старият Ръскин погледна свъсеното небе с присвити очи.
— Ако някой може да го направи, това е капитан Блакстрап.
— Не се тревожи за него. Корабът ви ще бъде поставен под наблюдение и ще го хванат.
— Спомена нещо за властите. — Смигинс изглеждаше притеснен. — Не се отнесохме особено добре с теб и с приятелите ти.
Уил се позамсли.
— Никой от нас не пострада. Всъщност от цялата случка ще се получи добра история. Не сте действали като обитатели на Динотопия и още не сте нейни граждани, затова, предполагам, не отговаряте пред законите й. На знам точно какво ще се случи, но сигурно всичко ще бъде наред. — Усмихна се извинително. — Не аз определям нещата тук. Аз съм само един стажант-пилот на скайбакс.
— Пилот на скайбакс ли? — възкликна Андреас. — Какво е това?
— Ще видиш. — Ще бъде чудесно да видя отново Циркус, помисли си Уил. Куетзаткотлусът сигурно вече се чувстваше самотен. — Ето ги и нашите спасители.
Моряците се скупчиха и загледаха стреснати как сороподите се събират наблизо. Вятърът развяваше шапки и шалове. От доста време валеше обилно и всички бяха измокрени до кости.
Бракиозавърът-водач се отдели от групата и приближи към хората. Някои пирати загубиха шапките си, а Треганг направо падна назад, докато извиваше глава, за да огледа дължината на феноменалната шия. Докато я наблюдаваха, тя леко се спусна като стрела на кран. Червени и златни знаменца украсяваха врата, а седлото зад главата бе дело на майстор кожар.
Същите знаменца висяха от раменете и ботушите на ездача човек, който се плъзна от седлото без никакво усилие. Главата се оттегли и се устреми към небето. В това време една позната, стройна фигура се плъзна от по-долната част на гърба, където бяха прикрепени невероятно количество хранителни продукти.
Срещата на Хисаулук със семейството му бе трогателно.
— Що за същество е това? — попита изпълненият с уважение Ръскин.
— Да бе — обади се и О’Конър. — Голямо е като къща. Не. Като две къщи.
— Това е бракиозавър — информира ги Уил. — Много са нежни.
— Вижте колко високо е седлото — изкоментира Самюел. — Все едно да си най-горе на мачтата.