Изгубената Динотопия
- Автор: Фостър Алън Дийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изгубената Динотопия». Краткое содержание книги:
Историята за смелостта и сътрудничеството между големи и малки създания е изпълнена с много напрежение и ще достави наслада на читателите от всички възрасти. Романите за Динотопия вече се смятат за класика в жанра и са добили огромна популярност.
Създателят на това магическо място се нарича Джеймз Гърни. Той е измислил и най-популярните герои, населяващи Динотопия. Но самият Гърни предпочита друг да развие и популяризира идеите му. Затова се обръща към всепризнатия майстор на фантастични романи и сценарии Алън Дийн Фостър. Когато Фостър написва романа „Изгубената Динотопия“, критиката и читателите изпадат във възторг. Сравняват го с Жул Верн, Толкин, Хърбърт Уелс. Приключенията на героите от фантастичната страна стават любими за децата от над 30 страни. Милиони екземпляри се продават и четат на 18 езика, а филмовата компания „Холмарк“ се заема да създаде шестчасов сериал.
„Изгубената Динотопия“ е първото докосване на българските читатели до този измислен, но прекрасен свят. Приключенията ще ни държат в напрежение още от първите страници. А когато затворим кориците, може би ще повярваме, че Динотопия все някъде съществува.
Лицето на Блакстрап се сви в грозна гримаса.
— Ах ти коварно, предателско, подло, призоваващо към бунт влечуго!
— Аз съм с господин Смигинс — обяви Уатфорд и застана до помощник-капитана.
— И аз — присъедини се Мкузе към тях.
С изключение на двама от най-свирепите пирати, всички от екипажа ги последваха. Дейвис и Копърхед подкрепиха капитана.
Блакстрап изгледа убийствено мъжете, присъединили се към Смигинс.
— Гнусна, безполезна измет! Не сте мъже, а бебета, които плачат да им сменят пелените. Така да бъде! — Погледна наляво и видя, че сороподите, насочвани от ездачите, излизат от потока. Бръкна в джоба си и извади кралски откуп в скъпоценни камъни, които захвърли в лицето на доскорошния си екипаж. Суарес понечи да ги събере, но Смигинс го сграбчи за рамото. — Хайде — обърна се Блакстрап към останалите му верни моряци. — Ще ги надбягаме до каньона и ще се скрием. Тук било рай, така ли? Ха! Ще видим тази работа. Всяка земя си има въшки и охлюви. Ще си набавя нов екипаж от тях — истински екипаж — и ще плячкосаме тази страна от край до край! — Изплю се презрително по посока на пристигащия спасителен отряд. — Аз съм Брогнар Блакстрап и не се страхувам от нищо на този свят. Нито от човек, нито от звяр, независимо колко е смел мъжът и колко голям е звярът. — Дари ги с последно презрително изсумтяване. — Ще се видим с вас отново, и когато това стане, ще съжалявате, че сте предпочели този страхливец, това момче. — Напъха сабята в ножницата и извади двата пистолета. — Остава да се направи само още едно нещо.
Обърна са към Уил. Скупчилите се непосредствено до него, побързаха да се отдръпнат. Уил остана сам — със завързани на гърба ръце и вързани крака. Притикил се мяташе бясно, но не успяваше да се освободи от въжетата и да се намеси.
Блакстрап мълча дълго, взрян в очите на младия пленник; изведнъж те бяха станали много големи. Методично провери първо единия, после другия пистолет.
— Струваш ми екипажа, момче. Не мога да го подмина.
— Не аз! Не аз! — Уил се огледа трескаво. Очевидно, че колкото и охотно да приеха спасителното му предложение да не бягат, сега никой от мъжете не се готвеше да се намеси в негова защита. — Обстоятелствата ви лишиха от екипаж, капитан Блакстрап. Събитията, случилото се… Не аз. Чуйте ме: дори за вас тук има нов живот, ако решите да го приемете. Винаги има работа за опитен морски вълк.
— И какво да правя? — Блакстрап се изсмя злорадо. — Да карам ферибот по река? Да следя за навигацията на лодки, натоварени с грозде? Да развеждам туристи? Не, момче, това не е работа за Брогнар Блакстрап.
Вдигна единия пистолет. Смигинс сви устни, а неколцина моряци си поеха дълбоко въздух. Двама-трима изглеждаха готови да се намесят, но вторият пистолет, който винаги целеше безпогрешно, ги възпираше.
Уил затвори очи. Сбогом, татко — помисли си той. — Сбогом Налаб, Циркус, Бикс и всички мои приятели. Никога не съм мислил, че ще свърша така. Но постъпих както трябва, за да помогна на други. След като Динотопия ме направи по-добър човек, мога, предполагам, да умра за нея.
Силвия, помисли си той. Представи си я как лети до него и пори въздуха със своя скайбакс — Нимбус. Видя как четиримата се спускат и издигат, както правеха в живота.
Не, реши той, няма да си отида така. Не и пред погледите на всичките тези закоравели моряци. Изпъна рамене, отвори очи и се вторачи в Блакстрап. Капитанът кимна едва забележимо в знак на одобрение и пръстът му започна да се затяга върху спусъка.
Нещо огромно и сиво падна от небето и се стовари върху раменете на Блакстрап, който се сгромоляса на земята, точно когато натискаше спусъка. Уил трепна — куршумът се заби в пръстта до левия му крак.
— Какво, по дяволите, става?
Все още стискащ пистолета в ръка, Блакстрап се претърколи по гръб, за да види какво го е съборило.
Нечаканият гост сведе леко глава за поздрав.
— Извинявайте. Надявам се да не съм ви наранил.
Таркуа скочи напред и с едно-единствено елегантно и плавно движение изрита пистолета от ръката на капитана. Ако аскетът бе предпочел да използва ръката си с острите нокти, а не крака, не пистолетът, а десницата на Блакстрап щеше да полети във въздуха.
Капитанът обаче не мирясваше. Опита се да насочи другия пистолет, но Таркуа отново скочи и запрати и това оръжие в храстите. Запъхтян, със зачервено лице, Блакстрап се изправи бавно и без да отмества поглед от нападателя си, се накани да измъкне сабята.
За миг се разсея от шума на приближилия ги спасителен отряд.
— Проклети дяволи, падащи от небето! Ходещи планини! — Лицето му се изкриви в грозна гримаса. — С удоволствие ще подпаля цялата тази страна.