Проста истина [The Simple Truth - bg]

Рейфийлд спря да качи Тремейн и подкара след камионетката.

— Как са ни намерили, мътните да ги вземат? — зачуди се Руфъс.

— Недей да си губиш времето с тъпи въпроси — кресна Джош. — Тук са, и толкоз.

Той вдигна глава към огледалото и очите му се присвиха. Джипът бе по-маневрен и по-издръжлив от тежката камионетка.

— Ще ни надупчат гумите и след това сме им в кърпа вързани — каза Руфъс.

— Да, ама Вик трябваше най-напред да гърми в тях. Туй му беше втората грешка.

— А първата?

— Че остави слънцето да се отразява в бинокъла. Зърнах блясъка много преди да забележа онзи гадняр.

— Дано да продължат с грешките.

— Да разчитаме първо на себе си, пък другото — добре дошло.

Отзад Тремейн се подаде от джипа и отново откри огън. От такова разстояние автоматът не вършеше работа, макар че отблизо можеше да повали цял взвод за броени секунди. Тремейн смъкна ремъка от рамо и извади пистолета си.

— Приближи се колкото може по-плътно — кресна той на изнервения Рейфийлд. — Успея ли да улуча някоя гума, изхвръкват в дърветата и повече нямаме грижи.

Руфъс се озърна през задното стъкло и видя какво е намислил Тремейн. Прицели се и стреля по джипа. Не бе докосвал огнестрелно оръжие почти трийсет години — откакто в казармата го учеха на стрелба с карабина. Когато натисна спусъка, трясъкът го оглуши и от кабината мигновено се разнесе противният мирис на горещ метал и барутен дим. Разбивайки стъклото, куршумът полетя към преследвачите като разлютен метален стършел. Тремейн хлътна надолу и джипът леко кривна.

— Улучи ли нещо? — попита Джош.

— Спечелих малко време. — Руфъс разтърка ушите си с треперещи длани. — Бях забравил какъв шум вдигат тези чудесии.

— Опитай се да стреляш три години наред с М–16. Тогава ще разбереш какво е шум, особено ако ти се пръсне в ръцете.

Джош завъртя волана надясно, после наляво, за да избегне няколко дървета, растящи покрай сухото русло. Отпред започваше гъсталак от ниски борове, букове и къпини. В наближаващия джип Тремейн отново бе заел позиция за стрелба. Джош свърна надясно през тясна пролука между дърветата и по каросерията заблъскаха клонки и тръни. Маневрата обаче даде ефект — Тремейн трябваше пак да прибере глава в джипа, за да не му я откъсне някой клон.

Джипът намали скорост. Тясната пътека отпред леко се разшири и Джош реши да използва момента с надеждата, че Рейфийлд започва да изпада в паника.

— Поеми управлението — извика той.

Руфъс сграбчи волана, гледайки ту напред, ту към брат си. Джош извади пистолета и се втренчи в отсрещните дървета. Бяха излезли на равно и камионетката не подскачаше както преди. Той стисна пистолета с две ръце, полагайки отчаяни усилия да прецени разстоянието и скоростта, после избра каквото му трябваше — масивния клон на стар дъб. Клонът бе дълъг поне пет-шест метра и дебел десетина сантиметра, обрасъл с вейки и увиснал право над тясната пътека. И най-важното — под собствената си тежест вече бе започнал да се отчупва от дънера.