Най-силната магия
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Най-силната магия». Краткое содержание книги:
С една своя дума тя може да превърне сватбата си във война. Но в прегръдките на благородния рицар я очаква обещание за необуздана страст. И любов, която нито насилието, нито предателството могат да разбият, любов, която побеждава проклятието и се оказва най-силната магия.
— Но не можеш да го правиш всеки път, нали? Мъжът може да бъде сигурен във верността на една жена само веднъж.
Очите й се разшириха от възмущение.
— Не е възможно да го мислиш наистина!
— Напротив. За пореден път съжалявам, че не убих това шотландско копеле.
Тъга помрачи лицето на Мег така, както нощта забулва лицето на деня.
— Какво съм сторила, та да си спечеля твоето недоверие? — попита тя с отпаднал глас.
Тонът й наля още масло в огъня на яростта на Доминик, а този огън бездруго пламтеше достатъчно силно след тежката битка, която за малко не бе загубил.
— Беше сама с полугол рицар, за когото се говори, че притежава ако не тялото, то поне сърцето ти — изръмжа той. — Ако бях видял Мари да стои между краката на Дънкан, щях да изръкопляскам. Но не Мари бе жената, която подсмърчаше над раните на Дънкан. Беше собствената ми съпруга!
— Никога не съм подсмърчала над раните на някой мъж. Аз съм лечителка, не проститутка.
Доминик изсумтя.
— Понякога на човек му е трудно да направи разликата.
— Дънкан не изпитва подобни затруднения. Той прекрасно знае каква съм — лечителка, а не уличница. А собственият ми съпруг не ме познава и наполовина толкова добре!
— Опитвам се, съпруго моя. Опитвам се. Но постоянно се натъквам все на това шотландско копеле. Кажи ми нещо: кого подкрепяше, когато се бих с него?
— Как можеш въобще да ми задаваш такъв въпрос? — прошепна Мег.
Сетне се обърна и започна да прибира лекарствата си. Ръцете й трепереха от гняв, но и от нещо друго — от ледения ужас, който я обземаше и ставаше все по-силен всеки път, щом видеше колко малко уважение към нея изпитва собственият й съпруг.
Малко уважение и никакво доверие.
— Ще пратя да повикат Саймън за банята ти — каза тя.
— Не. — Гласът му бе остър и студен като меч.
— Както желаеш, господарю — измърмори Мег, като се отправи към вратата. — Макар да си мисля, че човек, който ми има толкова малко доверие, би се боял от нож в гърба.
Доминик изръмжа нещо на турски и я последва. Знаеше, че е в ужасно настроение и че езикът му е остър като меча му, но в момента не можеше да стори нищо срещу това. Обичайната му раздразнителност след битка беше прераснала в ярост при вида на Мег и полуголия шотландец.
Когато влязоха в банята, той дръпна завесата на вратата и попита рязко:
— Обичаш ли това шотландско копеле?
— Като братовчед и приятел, като брата, който никога не съм имала — да.
Доминик започна да сваля доспехите си с бързи, резки движения.
— Обичала ли си някога Дънкан така, както една жена може да обича един мъж?
— Не.
— Но той те е обичал.
От гърдите й се изтръгна звук, който бе твърде тъжен и едновременно с това ядосан, за да се нарече смях.
— Не, господарю. Към мен Дънкан изпитваше и навярно все още изпитва обич. Но голямата му любов винаги е бил Блакторн. Подобно на теб, той гледаше на мен като на средство да се сдобие с богатство и власт. За разлика от теб обаче, не той бе човекът, за когото кралят ми нареди да се омъжа.
— Дълг на всяка благородна дама е да осигури стабилност в рода си, като се омъжи.
— Да. И аз изпълних своя дълг.
Доминик не можеше да оспори тези тихо произнесени думи и все пак му се искаше. Искаше му се Мег да каже, че нещо повече от дълг я е накарало да му се отдаде, че нещо повече от дълг я кара да се разтапя под ласките му, да го облива с огнената си, необуздана страст.
Настъпи напрегната тишина. Мег мълчаливо помогна на своя съпруг да махне бойните си доспехи. Когато свали и последната му дреха и видя възбудения му член, дъхът й секна. Изведнъж започна да проумява защо Доминик се бе разярил толкова, когато я откри с Дънкан. Страстта на битката явно се беше преобразила в съвсем различен вид страст.
И Мег го разбираше напълно, защото и с нея самата се бе случило същото. Ужасяващият страх, който бе изпитала, когато жребецът на Дънкан летеше право срещу съпруга й, за един миг се бе преобразил в лудо желание.
Доминик беше жив. Искаше й се да отпразнува това по най-древния, най-първичния от всички възможни начини.
— Какво, няма ли мили усмивки и нежни ласки за твоя съпруг? — попита Доминик, като се потопи във ваната. — Няма ли да ме погалиш и да излекуваш бойните ми рани?
— Изглеждаш чудесно и напълно здрав — каза Мег. — Но аз ще те погаля където пожелаеш.
Промяната в гласа й, който от рязък изведнъж бе станал нежен и гальовен, едновременно изненада и обезоръжи Доминик. Той вдигна поглед към нея точно навреме, за да зърне сладострастната, възхитена усмивка, с която Мег съзерцаваше слабините му миг преди водата да ги скрие от очите й. После под жадния му поглед тя свали пелерината и горната си туника, гребна шепа сапун и тръгна към ваната.