Най-силната магия

— И трябва да благодариш на бога за това — отвърна тя. — Питай Доминик. Толкова много го тормозя, че ме кара да нося вериги и звънчета, като че ли съм котка или сокол.

— Зле ли се държи с теб? — попита Дънкан. Закачливата нотка в гласа му беше изчезнала.

— Да се държи зле със своята друидска съпруга? С единствената си надежда за законни наследници? Да не би съпругът ми да ти изглежда глупак? — горчиво възкликна Мег.

— По дяволите, не. Този човек е хитър като вълк.

— Като глутница вълци. Не, не се държи зле с мен. В края на краищата звънчетата, който нося, са почти като тези на най-добрия му сокол.

Дънкан избухна в смях.

Усмихната, Мег го сгълча да седи мирен и се зае да втрива целебен мехлем в многобройните ожулвания и синини по широката му гръд.

Дебне подходящия момент.

За да отиде при шотландеца, когото винаги е обичала. Чака.

— Ако имаш трудности при преглъщането, веднага ела при мен — каза Мег, докато разтриваше с мехлема една синина на рамото на Дънкан.

— Винаги съм идвал, Меги. Самото ти докосване може да изцели човек, да не говорим за твоите вълшебни друидски отвари.

Доминик свали шлема си и го стовари на най-близката маса с такава сила, че купата с ейл, която Саймън бе оставил за рицарите, подскочи.

Мег рязко вдигна глава. Зелените й очи опипаха Доминик като безплътни ръце, търсейки скрити наранявания. Видя обаче единствено леден гняв и едва сега осъзна, че е застанала между мускулестите бедра на Дънкан. Изчервена, тя припряно отстъпи назад.

Дънкан се обърна и погледна Доминик. Изражението на новия му господар недвусмислено показваше, че не е никак щастлив да види съпругата си насаме с един полугол Дънкан от Максуел.

— Сега вече знам защо ми даде имение на три дни път с кон от тук — каза Дънкан с иронична усмивка.

— Гледай да стигнеш до там възможно най-бързо — отвърна хладно Доминик.

— Да, господарю. Ще се постарая. Харесвам си главата точно там, където е в момента.

С тези думи Дънкан се изправи и излезе с бързи крачки от стаята, като грабна наметалото си в движение. Студените сиви очи на Доминик пронизваха гърба му като кинжали.

— Накарах Едит да приготви банята — каза Мег. — Вече трябва да е готова. Да повикам ли Саймън да ти помага при къпането?

— Не. Предпочитам и аз да се насладя на твоето „целебно докосване“.

Думите му изплющяха като камшик. Мег трепна.

— Няма причина да ме подозираш в непочтеност — ядоса се тя.

Черната вежда на Доминик се изви скептично нагоре.

— Между мен и Дънкан няма нищо — възкликна тя. — За бога, съпруже, та аз дойдох в твоята постеля девствена!