Сътворението

Принц Джета сякаш проявяваше съвсем искрен интерес към внучката си. Дали защото беше моя жена?

— Много ми хареса разказът му за сътворението на света. Как всичко е част от онзи гигантски човек, а ние сме някъде около кръста му. Разбира се, географията на Махавира няма нищо общо с тази, която сме учили в училище, но много ми харесаха кръговете от различни океани Единият е от мляко, другият — от пречистено масло, третият — от захарна тръстика. Ама че се разприказвах! — Амбалика имаше навика сама да се прекъсва. — Особено ми допадна описанието му на първия цикъл от сътворението, когато всеки човек е бил висок шест мили, и всички сме били близнаци, и близнакът се женел за близначката си, както правят днес в Персия, и никой не трябвало да работи нищо, защото имало десет дървета, и те раждали всичко, което човек може да си пожелае. Едното дърво имало листа, които служели за тенджери и тигани. На друго растели всевъзможни ястия, готови за ядене. Това дърво най-много ми харесва. Да си призная, като дете бях лакома. А имало и дърво, на което растели дрехи, а на друго — дворци, макар да не си представям как можеш да откъснеш някой дворец, сякаш късаш банан. Но може би, щом узреел, дворецът сам се спускал на земята, която била направена от захар, а водата била вино… — Тук Амбалика отново прекъсна речта си. — Е, всичко това е малко смешно. Казвам само какво съм запомнила. Тогава ми се стори много стар. Спомням си също колко бях доволна, че е прилично облечен, а не „в небесни одежди“.

Същата нощ бракът ни най-после бе консумиран. Бях щастлив. Амбалика — също. Вероятно и ведическите богове са били доволни от нас, защото девет месеца по-късно се роди първият ми син.

Скоро след сватбата, в един от най-горещите дни на вехнала, прашна, гъмжаща от скакалци градина.

Бимбисара пристъпи направо към темата. Той може би не отговаряше на представата за световен монарх, но несъмнено бе олицетворение на царя-воин. Между другото, преди да отида в Китай, мислех, че идеята за световен монарх принадлежи само на арийците, доказателство за което бе нашият собствен Велик цар. Но в Китай ми разказаха, че едно време Средното царство — те наричат така страната си — било управлявано от един-единствен владетел в пълна хармония с небето и че някой ден той ще се върне и ще се прослави като син на небето. Понеже има само един бог, трябва да има и само един световен монарх. Но в действителност има толкова много самозвани богове и на небето, и на земята, колкото са царете и принцовете по света. Все пак за мен е ясно, че човечеството жадува за единовластие. Китайците нямат никаква родствена връзка с арийците, но и те мислят като нас. Сигурно са вдъхновени от Премъдрия господ.

Поисках от Бимбисара разрешение да замина с кервана в Шравасти.

— Свободен си да заминеш, сине мой. Бимбисара се отнасяше към мен като към член от семейството си, какъвто и бях според ведическите закони.

— Любопитен съм да се срещна с Буда — подхвърлих аз.

Естествено, не споменах за настойчивата покана на цар Пасенади.