Някой бди над теб
- Автор: Макнот Джудит
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Някой бди над теб». Краткое содержание книги:
Учтиво изчака Бюканън и Валенте да влязат след Маккорд, после ги последва вътре и затвори вратата зад себе си.
Лейтенантът застана зад дългата маса, поставена в средата на помещението.
— Сядайте! — отново нареди той на враговете си и кимна към столовете от лявата страна на масата.
Валенте се настани спокойно, без да бърза, разкопча палтото си и небрежно кръстоса крака, с което изразяваше неуважението си към случая и детективите.
Маккорд обърна стола си настрани както обикновено и постави тетрадката си на колене. После погледна през рамо италианеца и нетърпеливо затрака с молива си по масата. Чакаше.
Докато наблюдаваше двамата мълчаливи мъже, на Сам й хрумна поговорката: „Ако не мога да победя, няма да участвам!“
Бюканън седна, отвори куфарчето си и наруши напрегнатата тишина:
— Смятам, че господин Валенте е заподозрян в убийството на Логан Манинг.
Маккорд най-сетне удостои адвоката с поглед и рече, свивайки рамене:
— Никой не го обвинява в нищо.
— Така е. Всъщност никой дори не го е разпитал. Защо, лейтенант?
— Тук аз задавам въпросите — сякаш смъмри ученик, дошъл на посещение в участъка той. — А вие ще давате отговори. Вие настояхте за тази среща. Ако имате да казвате нещо, кажете го. Иначе — ледено заяви — вратата е зад гърба ви.
Аристократичното лице на Бюканън остана спокойно и непроницаемо, ала Сам забеляза, че Валенте стисна силно зъби и едно мускулче затрептя на лицето му.
— За протокола — рече адвокатът спокойно и безстрастно, — господин Валенте не би могъл да е убиецът на Логан Манинг. Ето списъкът с всичко, което е вършил през онзи ден, и местата, на които е бил. Приложени са и имена, и телефонни номера на свидетели, които могат да потвърдят присъствието на клиента ми. Както и сами можете да се убедите от списъка, клиентът ми е обядвал с трима от деловите си партньори, след което са посетили мач на „Ню Йорк Никс“. Когато баскетболната среща е приключила, тримата са отишли в Сенчъри Клъб и са останали там до шест вечерта, обсъждайки делови проблеми. В девет господин Валенте е вечерял в известен ресторант, в който го познават и уважават. Придружавала го е дама, чието име също е посочено в списъка. В един през нощта той се е прибрал у дома, откъдето е провел няколко дълги телефонни разговора с делови партньори от Азия. Шофьорът и портиерът на господин Валенте, както и разпечатката от телефонните му разговори, ще потвърдят алибито му.
Маккорд взе листа с имената и разписанията и въобще не го погледна.
— Чувал съм, че господин Валенте не обича да дава доброволно информация на полицията. Може дори да кажем, че е в природата му да бъде неуслужлив. Любопитен съм защо дойде днес тук и ни предоставя информация тъкмо по този случай на убийство.
Бюканън затвори куфарчето си.
— Съображенията на клиента ми не са ваша работа. Вашата работа е да откриете истинския убиец на Логан Манинг.
— Ами ако ви кажа, че госпожа Манинг е основният ни заподозрян — заяде се Маккорд, — тогава какво ще кажете?
Валенте отсече:
— Ще ви кажа, че сте откачили.
Маккорд рязко се обърна към него и Сам напрегнато започна да наблюдава мълчаливата битка между двамата заклети врагове. Приличаха на изкусен ловец, тръгнал по прясна диря, и на свиреп хищник, готов на всичко, за да защити своето. Останаха мълчаливи за миг, после лейтенантът се усмихна:
— Бях останал с впечатлението, че вие с госпожа Манинг не сте се познавали преди тържеството за рождения й ден. Интересът ви към нея по-специален ли е?
— Я стига с тези глупости! — вбеси се Валенте и се изправи на крака с грация, която за секунда напомни на Сам на черните пантери. — Следите ни от седмици. Знаете по-добре от всеки, че снощи двамата прекарахме заедно нощта.
Бюканън също се изправи бързо и на Саманта й се стори, че е притеснен заради онова, което Валенте можеше да направи или каже всеки момент. Маккорд атакува наново:
— Познавате я от много отдавна, нали? От четиринайсет години, за да бъда по-точен.
— Нима едва сега се сетихте? — Майкъл поклати глава, сякаш бе изумен от глупостта, която трябваше да понася. После последва адвоката си към изхода.
Няколко мига лейтенантът остана загледан в посоката, в която двамата бяха изчезнали, кипейки от гняв и скърцайки със зъби. После неочаквано спокойно и тихо промърмори:
— Мамка му! Той беше готов да проговори…
Погледна към Сам и ядосано рече:
— Трябваше да преценя по-внимателно, но си мислех, че знам всичко за него от досиетата и докладите. Затова още от самото начало го притиснах в ъгъла. Изфуках се и му дадох да разбере колко съм печен, а той просто плю на демонстрациите ми. Беше права, Сам. Леденият не е толкова коравосърдечен. Не, той има едно нежно местенце в душата си, и то е отделено за Лий Манинг. Ако не го бях притискал така, ако бях по-честен с него, той май щеше да ми каже нещо, което ни е нужно като информация. Сега обаче… никога няма да ни даде втори шанс…