Нещо прекрасно
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: sequels #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нещо прекрасно». Краткое содержание книги:
Тя е романтичка и мечтателка, която вярва, че ще й се случи нещо прекрасно, той — убеден реалист, презадоволен циник, презиращ морала. Връзката им изглежда обречена от самото начало…
Бурният брак на Александра Лорънс, невинно провинциално момиче, и херцог Джордан Таунсенд е изправен пред най-голямото изпитание…
Попадайки сред омайващия свят на висшето лондонско общество, волната Александра се оказва впримчена в капан от ревност и отмъщение, гордост и неутолима страст. Скоро обаче разбира, че зад маската на съпруга й — наглед бездушен и арогантен, се крие нежен и чувствителен мъж…
Не след дълго тя е принудена да се бори за живота му… и за неповторимата им връзка!…
Източник: http://knigibg.com/book_inside.php?book_id=3407
— Това е присъщо на жените — отвърна сухо той.
— Вината за това е изцяло на мъжете — подразни го тя, легна и се загледа в пухкавите облаци, които се носеха по синьото небе. — Мъжете не биха понесли, ако сме честни и откровени с тях.
— Така ли? — Той се отпусна до нея и се облегна на лакът. Тя кимна, обърна глава и го погледна.
— Ако жените бяха откровени и безкомпромисни, нямаше да можем да убеждаваме мъжете, че са по-умни, по-мъдри и по-смели от нас, когато в действителност ни превъзхождате само по физическа сила, която понякога е нужна, за да се вдигат много тежки неща.
— Алекс — прошепна той, — внимавай да не обидиш някой мъж. Или ще бъда принуден да ти докажа превъзходството си по-обичайния начин за мъж.
Дрезгавостта в гласа му и блясъкът в очите му караха сърцето на Алекс да бие силно. Жадувайки да обгърне широките му рамене и да го притегли към себе си, тя попита:
— Аз накърних ли гордостта ти?
— Да.
— З-защото казах, че жените са по-умни, по-мъдри и посмели от мъжете, ли?
— Не — прошепна той, а устните му почти докосваха нейните, — защото хвана по-голяма риба от моята.
Смехът й бе задушен от целувката им. Джордан дълго целува жена си, после се отдръпна и легна до нея.
Тя изглеждаше изненадана и разочарована.
— По-късно — обеща й с усмивка, от която Алекс се изчерви, сетне се усмихна и бързо отмести поглед. След минутка изглеждаше силно заинтригувана от нещо на небето.
— Какво гледаш? — поиска да знае Джордан.
— Един дракон. — Когато той я погледна изумено, тя вдигна ръка и посочи към небето на североизток. — Точно там… онзи облак… какво виждаш?
— Голям облак.
— Какво друго виждаш?
Няколко мига той замислено изучава небето.
— Още пет големи облака и три по-малки. — Приятно изненадан, видя как тя избухна в смях, търкулна се настрана и го целуна по устата, но когато той се опита да я задържи, Алекс се отдръпна и продължи упорито да изучава небето.
— Никакво въображение ли нямаш? — смъмри го меко тя. — Погледни тези облаци… със сигурност виждаш някой, който ти напомня нещо. Може да е нещо вълшебно или нещо истинско.
Предизвикан от думите й, че няма въображение, Джордан присви очи, загледа се и най-накрая забеляза позната форма. На небето имаше облак, който изглеждаше и забележително приличаше на… женски гърди! Точно когато разпозна формата, Александра го попита развълнувано:
— Какво виждаш? Той се засмя:
— Мисля… — Чудейки се каква приемлива форма да измисли, изведнъж се сети. — Лебед — отвърна, — виждам лебед.
Изучаването на облаците бе доста приятен начин за прекарване на времето, осъзна скоро Джордан. След няколко минути се разсея от близостта на жена си. Целуна я и се вгледа в прелестното й лице, чувстваше се смирен от нежността и сърдечността й.
— Казвал ли съм ти някога — прошепна тържествено, — колко си сладка?
Но преди тя да успее да отговори, той я целуна страстно.
Наближаваше обяд, когато се върнаха. Без да осъзнава, че е наблюдавана скришом от Смарт и две дузини коняри и помощници, които искаха да узнаят какъв е резултатът от тяхната разходка, Александра постави ръце на широките рамене на съпруга си и му се усмихна, докато й помагаше да слезе.
— Благодаря ти за този прекрасен ден — каза тя. — Би ли искал да го направим отново?
Джордан се засмя.
— Пак — обеща дрезгаво, мислейки за любенето им, — и пак… и пак… и пак…
Александра силно се изчерви, но очите й заискряха.
— Имах предвид дали искаш отново да отидем за риба?
— Ще ме оставиш ли следващия път да уловя по-голяма риба от теб?
— Разбира се, че не — отвърна му тя, — но обещавам, че ще се застъпя за теб, ако разкажеш на хората за кита, който хвана и после остави да се измъкне.
Джордан отметна глава и се засмя. Смехът проехтя в конюшните, където Смарт и един от конярите стояха и наблюдаваха херцога и съпругата му.
— Казах ти, че ще успее да го направи! — рече Смарт, сръгвайки коняря, и му намигна. — Казах ти, че ще го направи много щастлив!
Джон Коучман спря да полира една сребриста сбруя, за да може да наблюдава влюбените, а после отново се върна към работата си, но вече си подсвиркваше някаква весела мелодийка.
Едно конярче остави вилата си и се загледа в херцога и херцогинята и после започна да си подсвирква и загреба наръч сено.
Джордан поведе Алекс към къщата, после рязко спря, защото слугите започнаха да си подсвиркват или да си тананикат весели мелодийки, докато изпълняваха задълженията си.
— Нещо не е ли наред? — попита Александра и проследи погледа му.
На лицето му се появи леко учудено изражение, после той сви рамене, неспособен да открие какво точно бе привлякло вниманието му.