Нещо прекрасно
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: sequels #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нещо прекрасно». Краткое содержание книги:
Тя е романтичка и мечтателка, която вярва, че ще й се случи нещо прекрасно, той — убеден реалист, презадоволен циник, презиращ морала. Връзката им изглежда обречена от самото начало…
Бурният брак на Александра Лорънс, невинно провинциално момиче, и херцог Джордан Таунсенд е изправен пред най-голямото изпитание…
Попадайки сред омайващия свят на висшето лондонско общество, волната Александра се оказва впримчена в капан от ревност и отмъщение, гордост и неутолима страст. Скоро обаче разбира, че зад маската на съпруга й — наглед бездушен и арогантен, се крие нежен и чувствителен мъж…
Не след дълго тя е принудена да се бори за живота му… и за неповторимата им връзка!…
Източник: http://knigibg.com/book_inside.php?book_id=3407
— Това сигурно много те дразни — сухо изрече Александра, а Смарт се изчерви още повече. Пристъпи от крак на крак, пъхна ръце в джобовете си и я загледа безпомощно.
— Искахте да ви разкажа за родителите на негова светлост и двамата с Гибънс решихме, че не можем да ви откажем. Имате право да знаете. — И започна тихо и неспокойно да разказва горе-долу същата история, която й бе разказал и Тони.
— Е, сега вече знаете какво е ставало през всичките тези години — довърши Смарт, — ние с Гибънс се надяваме, че ще останете тук и ще изпълните туй място със смях, както беше, докато живеехте тук. — Истински смях — поясни той. — Не този, който иде от устата, а този дето идва от сърцето и дето вие преди ни давахте. Господарят никела не е чувал такъв смях в Хоторн, а ще му се отрази много добре, особено ако успеете да го накарате да се присъедини към вас.
Всичко, което Алекс бе научила днес, се въртеше в главата й като картини от калейдоскоп, въртеше се и променяше формата си дълго след като Джордан бе заспал.
Небето вече просветляваше, но тя все още бе будна, гледаше втренчено тавана, колебаейки се да поеме в една посока, която отново щеше да я направи уязвима пред Джордан. До този момент целта й бе да напусне това място. А за да стане това, бе държала чувствата и действията си под контрол.
Тя се обърна и ръката на Джордан се стегна около нея, привличайки я обратно към гърдите му. Той зарови лицето в косата й. Ръката му се повдигна и покри гърдата й в сънена милувка и изпрати тръпка на удоволствие по цялото й тяло.
Тя го желаеше, осъзна Алекс. Независимо че беше женкар, флиртаджия и несговорчив съпруг тя го желаеше. Вече можеше съвсем спокойно да го признае пред себе си, защото знаеше, че той не е само един разглезен аристократ.
Тя искаше да й се доверява, да я обича и искаше деца от него. Искаше да изпълни къщата със смях за него и да я направи красива. Искаше да направи целия свят красив за него.
Тони, старата херцогиня и дори Мелъни вярваха, че тя може да накара Джордан да се влюби в нея. Не можеше да се отказва, без дори да опита, вече го знаеше.
Но не знаеше как щеше да го понесе, ако се провали.
Двадесет и шеста глава
— Милорд? — прошепна тя рано следващата сутрин. Джордан сънливо погледна съпругата си, която изглеждаше разтревожена, докато сядаше до него на кревата.
— Добро утро — промърмори. — Колко е часът? — попита с дрезгав глас. Погледна към прозорците и установи, че небето е бледосиво.
— Шест часът — отговори весело Алекс.
— Шегуваш се! — простена той. Веднага затвори очи и поиска обяснение за ранното събуждане. — Да не би някой да е болен?
— Не.
— Мъртъв?
— Не.
— Болест и смърт са единствените две приемливи причини, поради които един разсъдлив човек би се събудил толкова рано сутрин. Връщай се в леглото.
Алекс се усмихна на шегата, но поклати глава.
— Не.
Джордан вече бе забелязал усмивката на съпругата си, както и факта, че бедрото й се допира до неговото. Обикновено усмивките на Александра бяха резервирани, неспокойни и тя внимателно отбягваше да се допира до него, когато не правеха любов.
Любопитството му надделя над здравия разум и го накара да отвори очи и да я погледне. Тя беше прекрасна с гъстата си коса, която се спускаше по раменете й, а кожата й блестеше. Но също така явно имаше нещо наум.
— Е? — рече той. — Буден съм, както можеш да видиш.
— Добре — каза тя, скривайки неувереността си зад усмивката, — защото има нещо специално, което бих искала да направя тази сутрин.
— В този час? — подразни я Джордан. — Какво друго може да се прави, освен да се прокрадваш по пътя и да обираш непредпазливите пътници. Само крадците и слугите са будни по това време.
— Не е нужно да тръгваме веднага. — Александра започна да увърта, защото смелостта я напусна и тя зачака отказа му. — И ако си спомняш, ти каза, че ще се опиташ да бъдеш по-благосклонен с мен…
— Какво искаш да направиш? — попита Джордан с въздишка, опитвайки се да се сети за нещата, които жените искаха мъжете да правят с тях.
— Познай.
— Искаш да те заведа в селото, за да си купиш нова шапка?
Тя поклати глава.
— Искаш да излезеш и да отидеш до хълмовете, за да нарисуваш изгрева?
— Не мога да прокарам една права линия дори — призна Алекс. Тя събра всичката си смелост и продума: — Искам да отидем на риболов!
— На риболов? — повтори Джордан и я зяпна, сякаш си бе изгубила ума. — Искаш да дойда на риболов по това време? — И преди тя да успее да отговори, той зарови главата си във възглавницата и каза: