Изповедник
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #11
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изповедник». Краткое содержание книги:
На крачка от бездната на непрогледния мрак, в който дебне всепроникващото зло, хората, които все още разполагат със свободата си, са безсилни да се преборят с надвисналата опасност. Ричард, разяждан от чувство за вина, че е допуснал всичко това да се случи, е принуден да носи сам непосилната тежест на грях, който не може да сподели дори с най-близките си. Дори с Калан, която е изгубил.
Заключителната част на едно забележително пътешествие в свят, където доброто и злото са във вечно противоборство. Пътешествие, което ни води из лабиринта на непримиримата и непокорна душа на Търсача на истината. Новият изгрев ще бъде посрещнат от един напълно променен свят.
Уникалният свят на един от най-силните гласове в съвременното фентъзи за пореден път ще ви спечели с драматични пътешествия, сладкодумно разказана история и емблематични герои.
— Не мисля, че това е добра идея — свъси чело Натан.
— И защо не? — скръсти ръце отбранително Кара.
— Джаганг вероятно наблюдава реакцията ни през очите на онези хора — обади се Вирна. — Съгласна съм с Кара. Да му покажем какво е сила.
— Изненадваш ме, Вирна — намръщи се той, а после се усмихна учтиво на Кара, — ти обаче не, скъпа.
— Защо си толкова изненадан? — не се сдържа Вирна.
— Защото това би било погрешно. Обикновено съветите ти не са толкова лоши.
Вирна се въздържа. Не беше сега моментът да се впускат в проповеди — особено пред очите на Джаганг. Освен това си спомни съвсем ясно, че цял живот бе смятала Пророка за луд. Не беше и съвсем сигурна, че е грешала. Да не говорим, че от опит знаеше, че да държи проповеди на Натан е като да убеди слънцето да поотложи залеза.
— Нали не обмисляш сериозно да се предадем? — попита тя тихо, за да не я чуят онези оттатък.
— Разбира се, че не — намръщи се Натан, — но това не означава, че трябва да ги убием, задето са попитали.
— И защо не? — наведе се към Пророка Кара и завъртя своя Агиел. — Аз лично смятам, че идеята да ги убием е отлична.
— Аз обаче не — изсумтя Натан. — Ако ги изгоря, това ще означава за Джаганг, че нямаме намерение да обмисляме предложението му.
— Ние и нямаме — едва сдържаше яростта си Вирна.
— Ако им кажем, че нямаме намерение да обмислим предложението, с преговорите е свършено — погледна я настойчиво той.
— Но ние няма да преговаряме — повиши тон Вирна.
— Да, но не е нужно да им го казваме — обясни Натан умишлено бавно.
Вирна се стегна и се зае с косата си, за да си даде време да поеме дълбоко дъх.
— Какъв е смисълът да не им казваме, че нямаме намерение да обмислим сериозно предложението?
— Да спечелим време. Ако ги изпържа и хвърля в пропастта, Джаганг ще има отговора, който иска, нали? Ако обаче приема да обмисля предложението, ще удължим преговорите.
— Преговори не може да има — процеди Вирна.
— Защо? — намеси се Кара. — Защо бихме искали да ги удължим?
Натан сви рамене, сякаш е повече от ясно, че всички те са идиоти, задето не могат да разберат.
— Протакане. Те знаят колко ще е трудно да превземат Двореца. С всеки сантиметър нагоре ще бъде все по-трудно и по-трудно да се строи. Нищо чудно да им отнеме цяла зима да приключат със строежа. Няма начин на Джаганг да му харесва идеята онази огромна армия да остане разположена в полетата Азрит цяла зима. Далеч са от дома и от запасите. Може да загуби цялата си армия заради липса на храна или болести и тогава какво?
Ако мислят, че може и да се съгласим да се предадем, може да вложат усилията си да получат двореца лесно. Ако се предадем, проблемът им е решен. Ако обаче мислят, че няма друг начин, освен да ни изкарат насила, ще хвърлят всичките си усилия в строежа на рампата. Защо да ги подтикваме към това?
— Предполагам, че има някакъв смисъл — изкриви уста Вирна, но при вида на триумфалната усмивка на Натан от малката победа добави: — Съвсем малко обаче.
— Аз никак не съм убедена — обади се Кара.
— Защо да им отказваме? — разпери ръце Натан. — Нищо няма да спечелим. Най-добре да ги държим в несигурност, да се чудят дали все пак не обмисляме да се предадем без бой. Немалко градове са се предали, така че в техните очи вероятността и ние да го сторим няма да е малка. Ако смятат, че има шанс да се предадем, няма да бързат толкова да завършат рампата си, за да разрушат Двореца.
— Трябва да призная — обади се Кара, — че има нещо хубаво в това да оплетеш хората така, че да седят и чакат отговора, който всъщност искат.
— Може би засега няма лошо да ги оставим в неведение — кимна най-накрая Вирна.
— Добре, ще ги уведомя, че ще обсъдим предложението им — потри ръце Натан, след като бе успял да ги накара да се съгласят с него.
Вирна се зачуди дали Натан няма друга причина да иска да даде такъв отговор. Запита се дали наистина не обмисля и възможността да се предадат. Макар и за миг да не си въобразяваше, че Джаганг ще удържи на думата си да не посяга на хората в Двореца, ако се предадат, Вирна се замисли дали Натан не замисля тайно да се споразумее и предаде, така че да остане постоянен Господар Рал на поробените д’харанци под властта на Императорския орден.
В крайна сметка, когато войната приключи, на Джаганг ще му трябват хора да управлява безбройните покорени земи близо и далеч.
Запита се дали Натан е способен на такова предателство.
Докъде е нараснала омразата му след почти цял живот затворничество в Двореца на пророците заради престъпление, което Сестрите на светлината бяха преценили, че е извършил? Дали не обмисля отмъщение.