Изповедник

Вирна се тревожеше за него. Макар да бе притеснен и да искаше да намери отговор, под повърхността се усещаше някаква стаена ярост. Никога преди не го беше виждала такъв. Единственият друг човек, който притежаваше същия вид сдържана ярост, от която сърцето й се разтуптяваше, бе Ричард. Помисли си, че този вид концентриран гняв трябва да е черта на всеки Рал.

Някогашните врати на криптата бяха заменени с някакъв вид бял камък с цел да се зазида голямата гробница. Изглеждаше набързо построена, но не бе успяла да спре странното нещо, нападнало гробницата на Панис Рал.

Вътре петдесет и седем изстинали факли стояха в украсени златни скоби. Натан протегна ръка и запали няколко с магия. Стените на криптата оживяха от трепкащата светлина, отразена в гладкия гранит. Под всяка от факлите имаше ваза за цветя. По броя факли и вази Вирна заключи, че Панис Рал трябва да е починал на петдесет и седем години.

Върху къса колона в средата на приличната на пещера зала се намираше самият ковчег, който сякаш се носеше във въздуха над белия мраморен под. Обкованият в злато ковчег излъчваше мека светлина на трепкащата топла светлина на четири факли. От начина, по който стените бяха покрити с излъскан кристален гранит, който продължаваше и на тавана. Вирна предположи, че когато всички факли са запалени, ковчегът вероятно излъчва златисто сияние и сякаш се носи в самия център на залата.

Отвън стените му бяха покрити с думи на високо Д’харански език. Същата безкрайна редица от думи на този вече почти забравен език беше изсечена в гранита под факлите и вазите. Дълбоко гравираните букви трептяха на светлината на факлите, сякаш горяха отвътре.

Каквото караше белия камък на входа да омеква, вече бе засегнало, макар и в по-малка степен, и останалата част от залата. Вирна сметна, че белият камък на входа е бил нещо като преграда, предназначена да привлича и поема невидимата сила, отговорна за тази напаст. Сега обаче, когато белият камък бе почти изцяло разрушен, тази напаст бе започнала да напада самата гробница.

Каменните плочи по стените и пода не биха се размекнали или оронили, но вече започваха да се изкривяват, сякаш подложени на огромна температура или налягане. Каквато и да беше причината, очевидно не беше дефект в строителството, а пo-скоро някаква външна сила.

Ничи бе казала, че иска да види гробницата, защото мисли, че знае какво я руши. За съжаление обаче не беше споделила подозренията си. Нищо не показваше, че двете с Ан са били тук.

Вирна нямаше търпение да намерят двете жени и разбулят мистерията. Нямаше представа какъв е проблемът с вратата на гробницата.

— Господарю Рал — обади се някакъв глас.

Обърнаха се. Недалеч спря пратеник. Всички пратеници носеха бели роби, с избродирани лилави плитки по врата и по цялата дължина отпред.

— Какво има? — попита Натан.

Вирна си помисли, че до края на живота си няма да свикне да чува как наричат Натан Господаря Рал.