Съдбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съдбата на Шута». Краткое содержание книги:
Убиец, шпионин и майстор на Умението, Фицрицарин вече е твърдо установен в кралския двор в Бъкип. Заедно с принц Предан, наставника си Сенч и слабоумния, но надарен с огромен талант в Умението Шишко, Фиц се опитва да помогне за изпълняването на мисия, която би могла да осигури мира между Шестте херцогства и Външните острови и да спечели за Предан ръката на нарческа Елиания. Нарческата е поставила на принца немислима задача — да обезглави дракон, скован в ледовете на остров Аслевял. Но не всички кланове от Външните острови подкрепят опитите да се посегне на почитания им защитник. Дали зад искането на нарческата не се спотайват някакви тъмни сили? И може ли Фиц да разкрие загадките навреме, за да спаси съюза — и света?
Сложно, изпълнено с атмосфера приключение с множество изненади, печелившо съчетание от силни герои и пъстроцветни общности.
Шутът ме чакаше.
(обратно)Глава 13 Аслевял
„Претопяването“ беше може би най-ефективното оръжие, използвано от островитяните срещу нас по време на Войната на Алените кораби. Техниката на „претопяване“ все още не ни е известна, но ужасните резултати са добре познати на мнозина. Наречена е на Фордж3, градчето на миньори, което първо стана жертва на тази ужасна атака. Нашествениците от Алените кораби нападнали през нощта, като избили или взели за заложници по-голямата част от населението. В замъка Бъкип бе пратено „известие за откуп“, с което се искаше злато; в противен случай щели да пуснат заложниците. Това се видя безсмислено на крал Умен и той отказа да плати. Нашествениците удържаха на думата си — освободили на пръв поглед невредимите заложници и отплавали в нощта.
Но бързо стана ясно, че благодарение на някаква тайна магия селяните вече не са себе си. Макар да помнеха кои са и да познаваха семействата си, това сякаш вече не ги интересуваше. Моралът за тях не съществуваше. Мислеха единствено за задоволяване на непосредствените си желания и за постигането им не се поколебаваха да крадат, убиват и изнасилват. Някои били „заловени“ от семействата им и били правени неуспешни опити да ги върнат към предишния им живот. Никой не се оправил.
Претопяването бе използвана през войната тактика. В резултат на наша земя оставаше местна враждебна войска, съставена от наши собствени близки, без никакви финансови или емоционални загуби за Кебал Тестото. Избиването на Претопени беше деморализираща задача. Белезите остават и до днес. Градчето Фордж така и не е възстановено.
Книжник Федрен, „История на Войната на Алените кораби“Бях в първата лодка, която докосна Аслевял, заедно с останалите гвардейци. Почти веднага след нас в пясъка заора и лодката, в която бяха Сенч и Предан, нарческата, Пиотре и Аркон Кървавия меч. Скочихме в плитката вода да я хванем и със следващата вълна я изкарахме на брега, така че пътниците да стъпят на суха земя. През цялото време усещах Шута, който стоеше на височината над брега и ни наблюдаваше. Беше неподвижен, но студеният вятър сякаш говореше вместо него. Развяваше дългата му златна коса и наметалото му, чиито краища плющяха сурово. Беше зарязал пудрата, която правеше кожата му по-светла, както и джамайлийските гримове, представящи го за чужденец. Кафявата кожа над изваяните кости на лицето му и златистата му коса го превръщаха в създание от легенда. Строгото черно и бяло на одеждите му изтриваха всякаква следа от лорд Златен. Запитах се дали някой, освен Сенч и мен е успял да го познае. Заговори едва когато принцът стъпи на брега. Поклони му се.
— Направил съм горещ чай — извика той. Гласът му се понесе през непрестанния шум на вятъра. Не каза нищо повече. Махна към шатрата си и тръгна натам.
— Познавате ли го? Кой е той? — попита Аркон Кървавия меч. Ръката му лежеше на дръжката на меча.
— Познавам го отдавна — навъсено отвърна Сенч. — Но нямам представа как се е озовал тук. Нито защо.
Принцът се мъчеше да скрие изумлението си. Обърна се към мен, но побързах да забия поглед в земята.
Това лорд Златен ли беше? — Въпросът на Предан бе съвсем искрен. Промяната във външния му вид бе достатъчна, за да го обърка.
Не. Нито пък Шутът. Но те са различни страни на един и същи човек, който и да е той.
Стига с драмите — раздразнено се намеси Сенч, после каза на глас:
— Не представлява заплаха за нас. Аз ще се оправя с него. Гвардейци, останете тук и помогнете за разтоварването на багажа. Искам всичко да се изнесе над линията на прилива и да се защити от влагата.
Така Сенч се отърва от мен. Щеше да ме държи отделно от Шута, докато не разбере какво става. Помислих си да не обърна внимание на заповедта и да го последвам до палатката. В същия момент Ридъл ме побутна.
— Май ще е по-добре да им помогнеш.
Шишко приближаваше брега заедно с Осезаващата котерия. Беше се вкопчил в борда на лодката и очите му бяха стиснати. Уеб леко бе положил ръка на рамото му, но дребният човек се бе присвил. Въздъхнах и отидох да се заема с него. От кораба спускаха още една лодка, в която се бяха настанили воините от хетгурда.
Когато целият товар бе свален от кораба и грижливо закрит с платнища, вече се смрачаваше. Успях да огледам буренцата, които Сенч бе натоварил в последния момент. Не бяха с бренди. От едното се сипеше някакъв прах. С ужас и радостно предчувствие разпознах материала, с който експериментираше Сенч. Затова ли не беше възразил така остро, когато хетгурдът ни лиши от работна ръка? Как смяташе да използва този прах?