Съдбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съдбата на Шута». Краткое содержание книги:
Убиец, шпионин и майстор на Умението, Фицрицарин вече е твърдо установен в кралския двор в Бъкип. Заедно с принц Предан, наставника си Сенч и слабоумния, но надарен с огромен талант в Умението Шишко, Фиц се опитва да помогне за изпълняването на мисия, която би могла да осигури мира между Шестте херцогства и Външните острови и да спечели за Предан ръката на нарческа Елиания. Нарческата е поставила на принца немислима задача — да обезглави дракон, скован в ледовете на остров Аслевял. Но не всички кланове от Външните острови подкрепят опитите да се посегне на почитания им защитник. Дали зад искането на нарческата не се спотайват някакви тъмни сили? И може ли Фиц да разкрие загадките навреме, за да спаси съюза — и света?
Сложно, изпълнено с атмосфера приключение с множество изненади, печелившо съчетание от силни герои и пъстроцветни общности.
Това насочи мислите ми в друга посока.
— Мислиш ли, че онази птица вече е стигнала до Кетрикен?
Сенч ме погледна съчувствено.
— Наясно си, че няма как да знаем. Ветрове, бури, сокол… доста неща могат да забавят или спрат една пощенска птица. Тя лети само към дома и партньора си. Няма начин Кетрикен да ни прати отговор по нея. Замислял ли си се да опиташ да се свържеш с Бърич? — попита деликатно.
— Снощи — отвърнах. Сенч вдигна вежда. — Нищо. Чувствах се като нощна пеперуда, блъскаща се в стъклото на фенер. Преди години успявах да ги зърна за миг — и Моли, и Бърич. Не като докосване на умове, а… както и да е, безсмислено е. Вече го няма. Предполагам, че Копривка е служила като фокус, макар да не виждах през нейните очи.
— Интересно — тихо рече той и се досетих, че скътва тази информация за евентуално използване в бъдеще. — И с Копривка не можеш да се свържеш, нали?
— Не — отсякох колкото се може по-безизразно. Пресегнах се и взех бутилката.
— По-леко с това — предупреди ме Сенч.
— Далеч съм от напиване — отвърнах раздразнено.
— Не съм казал, че си пиян — меко рече той. — Но не ни е останало много. И може да ни е нужно повече на Аслевял, отколкото тук.
Докато оставях бутилката, влезе Предан. Шишко го следваше с мрачна физиономия.
— Не заминавам — обяви той на всеослушание.
— Заминаваш — упорито отвърна Предан.
— Не.
— Да.
— Достатъчно! — прекъсна ги Сенч, сякаш бяха седемгодишни хлапета.
— Не! — отсече Шишко и се тръшна на един стол.
— Заминаваш — твърдо рече Предан. — Освен ако не искаш да останеш сам тук. Съвсем сам, без да има с кого да си говориш. Ще си седиш в тази стая, докато не се върнем.
Шишко издаде брадичка и долната си устна и изплези език. Скръсти късите си дебели ръце на гърдите си и измери Предан с поглед.
— Не ми пука. Пък и без това не съм сам. Говоря си с Копривка. Тя ми разказва приказки.
Подскочих.
— Можеш да си говориш с Копривка?
Той ме изгледа свирепо, сякаш току-що бе разбрал, че в опита си да уязви Предан се е издал пред мен. Заклати крака.
— Може би. Но ти не можеш.
Знаех, че не мога да си позволя да губя самообладание и да го притискам твърде много.
— Защото ти ме спираш, така ли?
— Не. Тя просто не иска да разговаря с теб.
Каза го, като ме гледаше оценяващо, може би, за да разбере дали тази идея ме тормози повече от мисълта, че е в състояние да ме изолира от нея. Беше прав. Тормозеше ме. Отправих тиха молба към Предан.
Разбери вместо мен. В безопасност ли е?
Очите на Шишко се стрелнаха към Предан и отново се обърнаха към мен. Принцът премълча. Той също разбра, че ни е хванал да обменяме мисли. Каквото и да кажеше на Шишко, щеше да събуди подозренията му. А дребният човек съвсем не бе благоразположен към Предан. Реших да се възползвам от това.
— Така. Е, Шишко, значи няма да пътуваш с нас?
— Не. Повече никакви кораби.
Беше жестоко. Но въпреки това го направих.
— Тогава как ще се прибереш у дома? Единственият начин да се върнем е с кораб.
На лицето му се изписа съмнение.
— Не заминавате за дома. Отивате на онзи остров с дракона.
— Най-напред там, да. Но след това заминаваме за дома.
— И преди това ще се върнете тук да вземете Шишко.
— Може би — съгласи се Предан.
— Може би, ако сме все още живи — добави Сенч. — Разчитахме на твоята помощ. Ако останеш тук и заминем без теб… — Старецът сви рамене. — Драконът може да убие всички ни.
— И така ви се пада — мрачно рече Шишко. Но все пак решимостта му като че ли се напука. Май се замисли, докато седеше и се мръщеше на дебелите си ръце.
— Щом Копривка разказва на Шишко приказки, за да му прави компания, значи едва ли се намира в опасност, Фиц — бавно и замислено рече Сенч.
Ако се надяваше с това да провокира коментар от страна на Шишко, не успя. Дребният човек изсумтя презрително, настани се по-удобно на стола си и скръсти решително ръце. — Оставете — рекох тихо на всички. Опитах се да си обясня защо Копривка ми е толкова сърдита, че е прекъснала всякакъв контакт с мен. Причините бяха твърде много. Но въпреки това, сурово си казах, по-добре е да знам, че е жива и ядосана, отколкото да си мисля, че е убита от дракон заедно с цялото си семейство. Много ми се искаше да науча със сигурност какво е положението, но знаех, че няма да се получи. Пожелах сполука на пощенската птица, която бяхме пратили. Ако Копривка бе решила се сърди, поне да се сърди на безопасно място.