Точно в полунощ
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #22
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Точно в полунощ». Краткое содержание книги:
Докато търси мистериозната жена, Ричър попада на частен детектив, нает от близначката на С. Р. С. Тя не е чувала сестра си от две години. Двамата мъже тръгват по следата, която води на запад, към Уайоминг. Колкото повече напредват, толкова по-опасен става теренът. Оказва се, че пръстенът е малка брънка от тъмна верига. Но единственото, което бившият военен полицай иска, е да открие жената. Ако тя е добре, той ще си тръгне. Ако ли не... е, тогава Ричър няма да се спре пред нищо.
Брамал спря на банкета стотина метра след отклонението. Ричър слезе, заобиколи колата и отвори вратата на Сандерсън. Тя излезе. Ботуши, джинси, сребрист суичър, закопчан догоре. Този път качулката бе дръпната по-назад. За да не пречи на периферното ѝ зрение. За да не пречи на оценката ѝ на ситуацията. Виждаха се скулите ѝ. Фолиото отдясно, белезите отляво. Разкривените устни. Едната вежда свършваше по средата, вероятно към нея бе пришито парченце кожа от друго място.
— Тъмно е — каза тя. — Това е добре.
Брамал потегли.
Ричър и Сандерсън изчакаха на банкета. Не се виждаха преминаващи автомобили. Сандерсън дъвчеше усилено. Последната ивица от един сантиметър, останала от пластира. А може би половината от нея. Нищо чудно да я бе скъсала на две. Оставям на теб да прецениш какво и кога да направиш. Ричър се надяваше, че тя знае какво прави. Фентанилът не действаше както преди. Изглеждаше му неспокойна. Може би защото това бе последната ѝ лентичка. Вероятно винаги изпитваше безпокойство, когато вземаше последната си лентичка. В момента тя приличаше на цирков акробат, който се люлее на трапец, пуска се и полита във въздуха с надеждата някой да я хване, преди да падне на земята. Дали това не бе новият златен стандарт на усещането за несигурност? Наркоман с празни джобове. Надвиснал над бездната. Останал без никакви запаси.
Изминаха стоте метра в обратната посока и се изравниха с табелата. Само за служебни автомобили. Не се виждаше нищо.
— Готова ли си? — попита Ричър.
Хукнаха напред, притичаха през пътното платно, заобиколиха табелата и излязоха на отбивката. Спряха, за да си поемат дъх и да се огледат. Намираха се на помощен път, пригоден за тежки машини. Отсечката бе достатъчно дълга, за да потъне краят ѝ в мрака. От двете ѝ страни бяха посадени дървета, за да я разкрасят, но тя пак си оставаше скучен и тъмен помощен път, нищо повече.
— Имаш ли фенерче? — попита Сандерсън.
— Не — отвърна Ричър.
— Господин Брамал можеше да ни даде едно назаем. Сигурна съм, че се е запасил с няколко.
— Харесваш ли го?
— Мисля, че сестра ми е направила добър избор.
Потеглиха в мрака. Луната светеше достатъчно ярко, а от време на време им помагаха и фаровете на колите, които проблясваха като светкавица на фотоапарат. Благодарение на това успяваха да се ориентират. Отклонението бе дълго над осемстотин метра от началото до края и отвеждаше до хангар, който изглеждаше достатъчно просторен, за да побере голямо количество тежко оборудване. Ричър и Сандерсън останаха сред дърветата и огледаха околността. Видяха общо четири рампи, две отпред и две отзад, които придаваха на хангара вид на огромно насекомо. Отпред и отзад имаше по една врата. Затворени. Наоколо не се виждаше жива душа. Нито кола. Нито пък се чуваше звук. Гараж за снегорини в края на лятото. Пустеещ.
— Колко е часът? — попита Сандерсън.
— Десет — отвърна Ричър. — Остават ни два часа.
— Ще успеем ли?
— Мисля, че това е мястото. В гласовото съобщение се споменаваше път, който води до гараж.
— Това е било тогава. Сега може да използват друг.
— Къде ще намерят толкова подходящо място? Съмнявам се. Този гараж е чисто злато.
— Изглежда запустял.
— Още е рано. Мисля, че точно това е идеята. Идват и си тръгват много бързо. Мястото е скрито. Кой обръща внимание на подобни отбивки? За обикновените шофьори те буквално са невидими.
Ричър се извърна и погледна назад. Камионът от Джърси би трябвало да дойде от изток, от там, откъдето те бяха дошли пеша. После щеше да завие в обратната посока, вече празен. Стакли би трябвало да дойде от запад. Останалите пласьори можеха да пристигат и от едната, и от другата посока. Тайно място за срещи и тайно отклонение от магистралата в комплект. Чисто злато.