Избраница
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-03-5
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Избраница». Краткое содержание книги:
Междувременно първата задача на Денил е да се заеме отново с отдавна изоставеното от Върховния повелител Акарин изследване на древното познание за магията. То го повежда на невероятно, и изпълнено с непредвидени опасности, пътешествие към бъдещето - в което го очакват невероятни чудеса и страховити ужаси.
- И какво пише там?
- Че тази жена е красива и почитана. Че е защитавала островите с висша магия. Думите „висша магия” са изсечени много дълбоки. В надписите на древен виндо - тоест поне мисля, че са на древен виндо - има йероглиф, който също е изсечен по-дълбоко от останалите. Той се среща и в надписите на стената.
Тайенд подаде един лист хартия на Денил и му посочи йероглифа. Той представляваше изображението на човек, който е коленичил пред седнала жена. Протегнатата й напред ръка докосваше с длан неговата ръка, сякаш за да го успокои или награди.
- Това може и да намеква, че тя извършва висша магия. Какво прави според теб?
Денил сви рамене.
- Най-вероятно лекува. В това има смисъл, тъй като лечителството се е срещало рядко преди хиляда години. Магьосниците са започнали да разработват методите му едва след създаването на Гилдията. Били са необходими усилията на няколко поколения, за да се постигнат добри резултати. Дори и днес тази дисциплина е най-трудната за изучаване.
- Значи вие нямате представа какво означава „висша магия”?
Денил поклати глава:
-Не.
- Дупката, през която успяхме да надникнем вътре, не ми се струва естествена. Сигурно някой я е пробил. Смятате ли, че е направена с магия?
- Възможно е. - Денил се усмихна. - Мисля, че предишният посетител ни е направил услуга.
- Така е. - Корабът рязко се наклони и Тайенд позеленя.
- Нямам намерение да ви позволявам отново да страдате - заяви твърдо Денил. - Дайте ми ръката си.
Тайенд се ококори.
- Но... аз...
- Вече нямате повод за извинения.
Денил се развесели, когато видя как Тайенд се изчервява и извръща глава.
- Все още се чувствам неудобно, когато... ами...
Денил махна с ръка.
- Няма да отнеме много време. Освен това няма да чета мислите ви. А и трябва да признаете, че не сте особено добра компания, когато не се чувствате добре. Или повръщате, или се оплаквате, че ви е лошо.
- Оплаквам ли се? - възрази Тайенд. - Не се оплаквам! - Той протегна рязко ръката си. - Ето, започвайте.
Ученият здраво стисна очи. Денил улови ръката му, протегна пипалата на съзнанието си и веднага усети повдигането и виенето на свят. С едно леко усилие на волята успя да премахне всичко и погледна учения. Тайенд отвори очи и се вглъби в себе си.
- Чувствам се по-добре - каза най-накрая той, стрелна с поглед Денил и отново наведе глава към записките си. - Дълго ли ще трае?
- Няколко часа. А когато свикнете с поклащането - и още по-дълго.
Тайенд се усмихна.
- Знаех си, че ненапразно съм ви взел с мен. Какво ще правим, когато се върнем?
Денил се намръщи.
- Ще трябва да наваксам с посланическите ми задължения.
- Добре. А докато се занимавате с тях, аз ще продължа с проучванията ни. От корабните архиви знаем докъде е пътувал Акарин. Сега остава само да попитаме правилните хора, за да изясним накъде се е отправил след това. Всяка година бел Аралад прави бал по случай рождения си ден. Това ще е идеалното място, откъдето да започнем. В Дома на Гилдията ще ви очаква покана.
- Сигурен ли сте? Прекарал съм едва няколко месеца в Капия и все още не познавам бел Аралад.
- И точно по тази причина съм убеден, че ще бъдете поканен.
- Тайенд се усмихна. - Млад, неженен магьосник. Освен това посланик Еренд винаги присъства. Ако не получите покана, той ще настоява да го придружите.
-А вие?
- Имам приятели... Ако им се примоля, ще ме вземат със себе си.
- А защо не дойдете с мен?
Тайенд огледа коридора и се наведе към него.
- Защото ако отидем заедно, това ще даде повод за подозрения, които бихте искали да избегнете.
- Та ние пътешествахме заедно няколко месеца - отбеляза Денил. - Вече сме дали повод за подозрения.
- Не е задължително - махна с ръка Тайенд. - Не и ако хората забележат, че се отнасяте с мен като с подчинен. Те ще предположат, че не сте наясно. Все пак сте киралиец. Ако знаехте, щяхте да си вземете друг помощник.
- Нима имаме толкова лоша репутация?
Тайенд кимна.
- Но това може само да ни помогне. Ако някой каже нещо за мен, можете да се ядосате, че петнят името ми. Аз ще умолявам приятелите ми да не ме разкриват, защото е важно за работата ми. Ако сме достатъчно убедителни, ще продължим да работим заедно и никой няма да заподозре каква е истината.
Денил се намръщи. Колкото и да не му се искаше да го признава, Тайенд беше прав. Той предпочиташе да остави хората да си говорят, но ако запазеше репутацията си, двамата щяха да продължат да работят заедно.