Глутница ангели
- Автор: Рассел Джей
- Серия: Марти Бърнс #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Глутница ангели». Краткое содержание книги:
А дори не харесва бирата.
— Разбирам — каза Ума. Аз не можех да се похваля със същото. — Говорите за бодхисатва, за каруна.
— Да, миличка. За доброто сърце всичко това е едно и също.
— А какво е Тулий? — попитах аз.
— Тулий е друго проявление на ситра ахра — обясни ми възрастната жена. — И те го знаят, но за нищо на света няма да си го признаят. Въобразили са си, че са голямата работа. Маскират се с какви ли не глупости, дори с одинизъм, моля ви се, но всъщност са си най-обикновени теософи. Блаватска, Кроули и тем подобните не са нищо друго, освен несретници, които не правят разлика между тетраграматона и туши. Повечето от тези жалки антисемити дори не подозират, че цялата им система от вярвания е заимствана от кабалата. За беда това, че са невежи, не ги прави по-малко опасни. Привържениците на Тулий може и да са жалки маши, оръдия на ситра ахра, но чукът в ръцете на детето може да разруши и най-красивата скулптура.
— И ще ни помогнете ли? — попита Ума.
— Да, ще ви помогна.
— Кога можем да видим цадик? — намеси се и Паху.
Лили го погледна и се усмихна. Ума се извърна и аз видях в очите й сълзи. Разбрах на мига какво става — според мен и Шобан беше наясно — и знаех защо Ума плаче. Всички погледнахме Паху.
— Какво? — възкликна той, сякаш се бранеше.
— Цадик е пред теб — засмя се Лили. — Ако не беше толкова предубеден към жените, щеше да знаеш, че именно аз съм ламид вавник.
— И таз добра! — ахна Паху и скочи като ужилен от фотьойла.
Изгледа ни един по един, докато се увери, че е истина. Избухна в смях, който малко по малко го погълна, и накрая той едвам се държеше на крака, та се подпря на облегалката на фотьойла.
— Нещо смешно ли казах, драги? — попита Лили.
Паху махна с ръка, сякаш за да я отпъди. Отиде при прозореца и пак махна един-два пъти. След броени секунди стъклото се пръсна на малки парченца, полетяха и трески. През високата врата нахълтаха трима мъже в черно със скиорски шапки и картечници. Шобан скочи на крака и хукна с насочен пистолет, но някъде от друга част на къщата бяха проникнали още двамина в черно, които тутакси й се нахвърлиха. Първият я изръга с все сила с приклада на оръжието в корема, при което ирландката се преви одве, а другият я халоса с пистолета по темето и тя припадна. Колкото до нас, останалите, ние дори не се бяхме помръднали.
Паху отиде при Шобан, която лежеше в безсъзнание, и я изрита по слабините.
— Надута пачавра. От доста време не ме свърта да й тегля куршума. Но първо ще я чукам, та да знае какво е изтървала. — Дребосъкът заобиколи канапето и отиде при фотьойла, на който седеше Лили. Наведе се, хвана я за брадичката и я дръпна нагоре. — Ламид вавник. Великата магьосница кабалистка. — Паху поклати глава, сякаш още не можеше да повярва. — Тъпа пачавра! Ще те заколя като прасе и ще излапам черния ти дроб с чаша мляко.
Лили го заплю в лицето. Паху се изсмя, избърса се, отдръпна се малко и удари старицата възможно най-силно. Чух как носът й пука и се чупи.
— Докарайте товарните автомобили за добичета — разпореди се Паху.
18.
Паху и бабаитите от Тулий ми завързаха китките с дебела лепенка. Не си губиха времето с Ума и Лили, затова пък отделиха особено внимание на Шобан: завързаха й краката, а на ръцете й сложиха белезници. Въпреки това, още щом ирландката започна да се поокопитва от побоя, Паху я изрита още веднъж по главата и тя отново изпадна в безсъзнание. Главата й бе заприличала на огромен издут патладжан. На патладжан, от който течеше кръв.
— Не се налагаше да го правиш — каза Ума на Паху.
— Наистина, не се налагаше — съгласи се той, — затова пък си беше забавно.
— Откога ти разправям, че този тип не ми харесва — намесих се и аз. — Вонеше още от самото начало, в буквалния смисъл на думата, освен това уби и зайчето.
— Божичко, стига с това проклето зайче! — сопна се Паху. — Вие, мой човек, ще си изпатите много повече от него, тъй че е време да се притесняваш за други неща.
— Трябваше да внимавам повече, Марти — съгласи се с мен Ума. — Подозирах, че има нещо гнило, но все не разбирах какво.
— Защото си си пиклива чужденка и за разлика от белите си тъпичка.
— Е, аз нали съм бял — казах не особено гордо.
— Да, ама си наполовина чифутин. И на всичкото отгоре актьорче. Между другото, сериалът ти изобщо не струва, голяма боза е, ще знаеш.