Глутница ангели

Лили се засмя.

— Поне си честен. Признателна съм ти, Мартин. — Тя ме погледна с присвити очи. — Евреин си, нали?

Никога не съм знаел как да отговоря на този въпрос.

— Всъщност не — отвърнах някак гузно. — Поне не изповядвам юдаизма. Е, влизал съм в синагога, ако това изобщо се брои.

— Майка ти ли?

— Нейната майка е била еврейка.

— А празниците спазваш ли?

— Не — казах аз. — Виждал съм ги само по телевизията.

Тя зацъка.

— Обрязан ли си?

Всички се вторачиха в мен, Шобан дори се ухили злобно и аз усетих как се изчервявам.

— Хм, да.

— Браво на теб — рече Лили.

Почувствах се така, сякаш чичо доктор ми е дал захарна пръчка, задето съм слушкал.

— Е, ще ни заведете ли при цадик? — настоя Паху.

Отново се размърда във фотьойла, сякаш му е ужасно неудобно. Вместо да му отговори, Лили пак се извърна към Ума.

— Знаеш ли цената на това да се срещнеш с ламид вавник?

— Не. Но ще платя, каквото се иска от мен. Друго не мога да направя.

— Това е чудесно, миличка, но точно ти няма да платиш цената.

— Не ви разбирам, Лили.

— Знам — усмихна се по-възрастната жена. — Цената ще бъде платена от цадик, от ламид вавник. Ламид вавник върви сам-самичък през света, скрит за всички, както се изрази и ти. Разкрие ли се, плаща с живота си.

— О! — изпищя Ума.

— Не искам да кажа, че ламид вавник няма да плати тази цена, ако наистина се налага. Нали тъкмо заради това съществува!

— Не бих могла да искам от никого подобно нещо — отбеляза Ума.

— Сега вече, миличка, решението ще вземе друг. — Ярките очи на Лили помръкнаха, гласът й изведнъж стана мощен и властен. — Онова, което вие наричате лей-линии, за мен е пета сефира: гебура, което в превод означава приблизително „сила“. И именно за гебура се води голямата битка със ситра ахра, привържениците на другия лагер. Тази битка кипи още откакто Името Му е изречено за пръв път и от хаоса се е появила вселената. И ще продължи, докато Името бъде заличено и забравено, с други думи, сражението е вековечно. Ситра ахра — това е мракът, нейните привърженици съществуват с една-едничка цел: да откъснат човечеството от шехина, светлината на чистото битие. Досущ пиявици те смучат от светлината, черпят от нея сила, за да съществуват. Но без мрака няма, разбира се, и светлина. Ситра ахра съществуват вътре в сефирот, божествените структури на хармонията, но са и необходимо ограничение за тях. Ламид вавник бди те да не поглъщат твърде много от светлината и да не оставят света само в мрак.