Кръвно отмъщение
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #6
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Георгий Мокеевич Марков
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кръвно отмъщение». Краткое содержание книги:
— Ако не може да бъдат върнати официално, трябва да ги примамим в Русия по някакъв начин — каза Серьожа.
— Как? — попитах.
— Ами не знам. Наследство, роднини, нещо такова…
Поклатих глава.
— Имам друго предложение — казах. — Трябва да ги изкараме от Баку, Азербайджан.
— И как? — осведоми се Серьожа?
— Това вече е по-лесно — отвърна Грязнов. — И бездруго са там по милост, достатъчно е да ги забъркаме в някоя мръсна работа… И ще ги изгонят от слънчевия Азербайджан.
— Но… — смути се Лара — това… това е незаконно!
— Искаш да кажеш подло — обадих се аз. — Не се стеснявай, Слава няма да се обиди. Това действително не е съвсем законно, но е разумно. Имаме си работа с такива мерзавци, Лара, които нямат понятие за чест. И ще направим всичко, за да може законът да ги докопа.
— По този повод имам една добра идея — каза Слава Грязнов, вдигайки показалец.
Ставаше дума за търговията с наркотици. Едно време близо до Курската гара имаше будка, където се продаваше сладолед. Обикновена будка, като всички останали, аз самият няколко пъти съм си купувал оттам сладолед в горещините. Но времената се промениха и се смениха и сладоледаджиите. В същата тази будка до Курската гара се появиха някакви азербайджанци, които превърнаха обикновения павилион в истинска крепост, въпреки че продаваха пак сладолед. В будката винаги имаше двама продавачи, макар че асортиментът им беше направо никакъв и единствената кофичка сладолед, която се виждаше зад стъклото, приличаше на музеен експонат, толкова беше стара. Основната търговия вървеше през задната врата, обърната към стената на блока, и там не се продаваше сладолед, а наркотици. Почти всички го знаеха, възмутени хора писаха във вестника, но будката продължаваше да си стои, а когато кварталният инспектор минеше на проверка, посрещаха го като скъп приятел.
Естествено, най-лесно и според мен най-правилно би било да се разкара будката заедно с кварталния. Но мъдрите глави в криминалната разсъдиха другояче и държаха павилиончето под постоянно наблюдение, регистрирайки и купувачите, и доставчиците, и случайните минувачи. Наистина, с помощта на това наблюдение бяха решени немалко дела, но лично мен ме дразнеше фактът, че будката си стоеше, там се продаваше всякакъв боклук и това убеждаваше хората в безнаказаността на наркомафията.
Грязнов реши да използва точно тези типове, те също отдавна го дразнеха. Изчака момента, когато пристигна новата партида (не сладолед) и нахълта с милиционерско звено. Азербайджанците страшно се изплашиха, предлагаха някакви пари, после поискаха да повикат адвоката си.
Грязнов им разреши да се обадят и те се поуспокоиха. Разговорът се подслушваше, те не се обаждаха на адвокат, а на някой си Рустам Мамедов и искаха помощ срещу „чуждите ченгета“. Грязнов пристигна у Мамедов още преди той да успее да започне да действа, защото Мамедов живееше съвсем наблизо — на „Новокузнецка“.
Той отвори вратата и се слиса при вида на цяла група оперативници, но събра достатъчно кураж да настои:
— Имате ли заповед за обиск?
— Аха — усмихна се Грязнов и показа пистолета си. — Става ли?
Онзи сви рамене и ги пусна.
— Схващаш ли как стоят нещата? — беше първият въпрос на Грязнов.
— Какво има за схващане? — въздъхна Мамедов. — Въпросът е само колко?
Грязнов се усмихна, скри пистолета и подхвърли на милиционерите:
— Това е, момчета, свободни сте.
Той се тръшна в креслото и протегна крака.
— Само че, началник, имай предвид — предупреди го Мамедов. — Вече плащам, и тези, на които плащам, може да се окажат над теб.
— Да не си решил да ги изпееш? — попита Грязнов за всеки случай.
— За кретен ли ме смяташ? — намръщи се Мамедов.
— Виж какво, Мамедов — каза Грязнов. — Станало е недоразумение. Казвам се Грязнов, може да си чувал.
Мамедов си сипа газирана вода от сифона и попита:
— Тогава защо се занимаваш с дреболии, Грязнов? Ти си от московската криминална, ако, разбира се, си онзи Грязнов.
— Същият — потвърди Слава — и не се занимавам с дреболии. Схващаш ли, че си ми в ръцете?
— Може да се поспори — уклончиво отбеляза Мамедов. — Но ми е интересно какво всъщност искаш.
— При вас в Баку — обясни Грязнов — има лагер за руски военнопленници. Тези, които са на страната на арменците. В този лагер работят като охрана двама типове. Трябват ми тук, в Москва.