Невинност [bg]

Линда Флахърти се беше скрила зад храстите, които отделяха ниската постройка на хосписа от ректорията, и гледаше към автомобилната алея, която водеше към гаража. Зелените площи по периметъра на имота, способстваха също както и естественият ландшафт, църквата да не се вижда от улицата, но от нейната позиция тя имаше ясен изглед към вратите на гаража. В края на алеята се виждаше слаба светлина, а вътре в сградата се суетяха десетина души.

Успя да различи три групи. Първата представляваше най-малък интерес за нея: три чорлави жени, слаб младеж и две момичета, които едва ли бяха на повече от седем или осем години. Те вървяха покорно към дъното на гаража, пазени от един грубоват мъж на около двайсет и пет, с татуировки, въоръжен с автомат. Нямаше как да ги сбърка. Те бяха уплашени и безпомощни бежанци, току-що пристигнали в страната, която смятаха за земята на несметните богатства и възможности.

Татуировките на пазача категорично го причисляваха към втората група: ВДС. Тя видя петима от тях и всичките бяха въоръжени до зъби, държаха се арогантно и надменно. Единият от тях — по-възрастен от другите — слаб и жилав и целият покрит с татуировки — даваше заповеди, а другите четирима изпълняваха безпрекословно, без да задават въпроси.

Третата група предизвика най-силен интерес у нея. Бяха четирима души, всичките мъже, но видимо поне не бяха въоръжени. Всички имаха тъмна смугла кожа и гъсти бради. Най-високият от тях изглежда им беше водач. Той говореше със силен близкоизточен акцент с командира от ВДС като равен. Членовете на бандата не ги пазеха, както пазеха бежанците. Макар и хората от ВДС да се отнасяха с уважение към тях, като с бизнес партньори, имаше някакво напрежение между двете групи.

Тя хвърли поглед към Селдън, който се беше скрил до нея зад храстите, и кимна. Това беше техният шанс. На това се бяха надявали. Другите четирима федерални агенти в момента вероятно се бяха разпръснали покрай имота и те не можеха да ги видят. Бяха взели на мушка мишените си, но по-важното беше, че на тяхна страна беше елементът на изненадата. Съдейки по поведението на разхождащите се наоколо бандити, те не подозираха за готвения срещу тях щурм. И ако в тази ситуация не настъпеше промяна, успехът на операцията беше гарантиран.

Тя даде знак на Селдън с вдигнат юмрук. След секунди всичко щеше да е свършило.

В този момент чу изстрели. Те отекнаха с отчетлива яснота откъм църквата. Линда трепна и пулсът й се ускори, докато гледаше как бандитите от гаража рязко се активизираха, свалиха оръжията от рамо и влязоха в гаража за прикритие.

Предимството на изненадата беше изгубено и това, което можеше да бъде лека и безшумна акция за задържане, се превръщаше в тежка обсада. Тя изруга тихо. После се изправи иззад храстите, вдигна пистолет към мъжете, които тичаха към гаража, и силно и ясно извика: