Невинност [bg]

— Ти можеш да останеш тук — каза Козловски. — Аз съм голямо момче.

— Не, ще дойда — отвърна той. — И не за теб се притеснявам.

— За Флахърти ли?

— Не бе, за Селдън. Симпатичен е.

Козловски се засмя.

— Не видях да има халка на пръста — отвърна. — Сигурен съм, че двамата ще бъдете много щастливи заедно:

Той отвори вратата на микробуса и излезе в тъмната нощ. Фин си пое дъх и го последва.

Козловски вървеше по следите, които Флахърти и Селдън бяха оставили в снега. Движеше се безшумно и силно приведен, точно както и те преди него. Зад него Фин изруга тихо, след като се спъна в един камък в двора на църквата. Когато стигна до фасадата на църквата, детективът коленичи до страничната стена, изчаквайки адвокатът да го настигне. Накрая Фин застана до него, като удари рамото си в една дъска и тихо изпъшка.

— Ръката боли ли те още? — попита го Козловски.

— Само когато съм буден — отвърна Фин. — Добре е. На фона на страха и обезболяващите почти не я чувствам.

— Ти стой тук — каза Козловски.

— Какво? Защо?

Хубаво беше да се види с Фин

— Това е полицейска работа, Фин. Ти не си ченге.

— Нито ти.

— Напротив, съм. Винаги съм бил и винаги ще си остана такъв.

Той го погледна красноречиво.

— Значи искаш да те чакам тук?

— Искаш да вършиш нещо полезно ли? Дръж под око църквата и гледай някой да не ни направи засада. Не искам, като приключа вътре и си помисля, че всичко е свършило, да ми прострелят задника оттам.

Фин издиша продължително, гледайки как излиза пара от устата му.

— Добре — отвърна. — Но щом се уверя, че в църквата е чисто, ще дойда при теб да ти помогна.

— Става. Ще те чакам. Само внимавай. Ако те убият, ще трябва да си търся нов офис. А не обичам промените.

— Ах, колко си великодушен!

Фин се отдели от него и си проправи път обратно до фасадата на църквата. В казаното от Козловски имаше истина. Фин не беше ченге и никога не беше работил като такъв. Това си беше полицейска операция и той нямаше необходимата подготовка и обучение. Знаеше, че не би могъл да помогне с много на щурмуващите и дори щеше само да им се пречка. И все пак не му хареса, че приятелят му го изтъкна, още по-малко му харесваше, че няма да може да пази и бди за Линда.

Фин бутна предната врата към църквата и за негова изненада тя се отвори с тихо скърцане. Стиснал револвера на Козловски, той промуши ръка през процепа и насочи оръжието в мрака. Нямаше голям смисъл, защото не виждаше нищо. Но някак му помогна да се почувства по-добре, оставил се револверът да го води.

Промъкна се в църквата и вратата се затвори зад него. Озова се в пълна тъмнина, опипвайки с ръце пространството около себе си, сякаш плуваше. Зрението му постепенно се адаптира към мрака и той успя да различи някои силуети и дори детайли от интериора. Пред него имаше завеса, която отделяше входното помещение от основната зала на църквата. Тя беше спусната плътно и блокираше всякаква светлина, идваща от прозорците. Вдясно видя стълбище, водещо към балкона в дъното на сградата.