Крепостта в скалите
- Автор: Май Карл
- Серия: satan und ischariot #1
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Крепостта в скалите». Краткое содержание книги:
— Защо са всичките тези упреци? — попита той. — Те не могат вече нищо да променят.
— Вярно, нищо от случилото се не могат да променят, обаче несъмнено ще окажат влияние върху онова, което предстои да се случи. От моя разказ знаете, какви усилия ми струваше всичко и на какви опасности се изложих, за да пленим юмите и да им отнемем плячката. И след като го разбрахте, най-настойчиво ме подканяте да продължа да ви помагам. Не ме молите, не, а настоявате. А аз ви питам, какво ме засягат вашите работи? Чухте, какво сме направили за вас, но нима ни казахте една-единствена благодарствена дума? Вижте как сам ще се оправяте по-нататък!
Никак не ми се иска вместо благодарност за добрините, които съм сторил, да слушам да ми напомнят за моя дълг и за моята чест.
Престорих се, сякаш се каня да си тръгна. Тогава той ме хвана заръката.
— Останете де, сеньор, останете! Каквото съм пропуснал да кажа или да направя, е станало поради голямата ми разсеяност.
— Струва ми се, че погрешно оценявате поведението си. Причината не е във вашата разсеяност, а в нещо друго. Мислите си, че стоите толкова високо над някакъв си немски варварин, а също и над човек като Винету, че не е нужно да ни молите, а само да ни заповядвате. Я прехвърлете океана и отидете в Германия, за да видите, че всяко хлапе е научило повече неща, отколкото ще научите през целия си живот! Я посетете, дами и господа, дето се излежавате и люлеете тъй удобно тук във вашите хамаци, мрачните и кървави земи на Дивия запад, за да стигнете до убеждението, че дори в малкото пръстче на Винету се крие повече сила, сръчност и благородство, отколкото може да се намери в целия ваш Урес! Не само днес, но и от преди тук се отнасят към мен високомерно. Я сега разсъдете по-обективно и кажете дали нямам основание да ви правя упреци! Потърсих тук закрила за преселниците, но ме изгониха. Вие сключихте вашата сделка и по този начин предадохте тези свестни хорица заедно с децата им в ръцете на един престъпник. Е, обяснете ми тогава, как би трябвало да постъпя след всичко това!
Не получих отговор. В същия момент вратата се открехна и апачът надникна в стаята.
— Свърши ли моят брат? Винету няма никакво желание да се бави повече тук.
Асиендерото бързо пристъпи до него, хвана го за ръката и с умолителен глас каза:
— Елате пак при нас, сеньор! Настоятелно ви моля. Нали знаете, че без вашия съвет нищо няма да мога да направя.
Апачът влезе в стаята и като му отправи строг поглед, попита:
— Бледоликият благодари ли на Поразяващата ръка? Без да беше чул и една дума от предишната ни разправия, с краткия си въпрос, той изрази същината на моите упреци към Прухильо.
— Досега все нямах удобен случай, но ще наваксам пропуснатото — извини се асиендерото. — Искате да останете тук до утре, нали?
Винету кимна.
— Но така ще измине скъпоценно време, в което бихме могли да свършим много важни неща — напомни дон Тимотео.
— Най-важното е нашите коне да си възстановят силите — отговори Винету. — За какви други неща говори бледоликият? Поразяващата ръка и Винету нямат нищо против, ако той е решил още днес да отхвърли някоя работа.
— Нали ви казах, че без вашата помощ нищо няма да направя.
— Тогава нека бледоликият помоли Поразяващата ръка. Ще постъпя както постъпи и той.
Трудно му беше на мексиканеца да моли за нещо, но нямаше как, дори си наложи и още нещо — благодари ни за стореното до този момент, ала не го направи от сърце, а само съобразявайки се със своята изгода, която се надяваше да извлече с наша помощ. Но в крайна сметка човекът не беше виновен, защото просто му липсваха сърце и душа. Не всеки ги има. И без друго нямаше да го оставя на произвола на съдбата, и без това тревогата ми за участта на моите съотечественици щеше да ме принуди да следвам Мелтън по петите. Ето защо в отговор на молбата му заявих:
— Добре, ще се заемем с вашите работи както беше и досега. Но я ни кажете какво трябва да предприемем според вас?
— Мисля, че се налага незабавно да тръгнем на път, за да заловим Мелтън.
— Конете ви ще рухнат под нас, а освен това не бива да забравяте, че и самите ние сме били на път също тъй дълго както и нашите животни. За два и половина дни изминахме такова разстояние, за което обикновено са необходими цели шест дни и съвсем не мисля, сеньор, че след подобно рекордно постижение и от ваша страна ще сте в състояние веднага да започнете тежката езда към Фуенте и нагоре в планините. Ако бързате толкова много, можете и без нас да тръгнете напред. Вземете и няколко полицаи!