Махалото на Фуко
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Махалото на Фуко». Краткое содержание книги:
Умберто Еко е италиански културолог, семиотик и философ, автор и на романите „Името на розата“, „Островът от предишния ден“, „Баудолино“ и „Тайнственият прамък на кралица Лоана“.
— Въз основа на клевети… — намеси се Браманти.
— Моля ви! Един процес на такава тема е винаги основателен…
— Да, но на съда не беше казано, че господин Грос е алкохолик с твърде напреднала цироза.
— Не говорете глупости! Много добре знаете, че магьосничеството действува по естествените пътища: ако някой има цироза, ще бъде ударен в болния орган, това е азбучна истина на черната магия…
— Значи за всички, които умират от цироза, е виновен нещастният Бутру, не ме карайте да се смея!
— Тогава ми разкажете какво се е случило в Лион през тези две седмици… Прокълнат параклис, жертвоприношение с тетраграма, вашият Бутру с широка пурпурна мантия и обърнат кръст и мадам Олкот, неговата лична ясновидка, за да не кажа друго, която се появява с тризъбец на челото, и празните свети съдове, които се изпълват сами с кръв, и отецът, който плюе в устата на вярващите… Истина ли е, или не?
— Прекалено много сте чели Юисманс, драги мой! — разсмя се Браманти.
— Това беше културно мероприятие, историческа възстановка, също като празниците на школата във Вика и на друидските общности!
— Да, да! Като венецианския карнавал…
Чухме някакъв тропот, сякаш Браманти се опита да се нахвърли върху противника си, и Алие с мъка го удържа.
— Виждате ли го, виждате ли го, повтаряше французинът с фалцет.
— Внимавайте, Браманти, попитайте вашия приятел Бутру какво му се е случило! Още не знаете, но той е в болница, попитайте го кой му размаза мутрата! Макар че не практикувам тази ваша черна магия, и аз нещичко знам, и когато разбрах, че в къщата ми се е вселил Сатаната, начертах върху паркета защитния кръг и понеже аз не вярвам, но вашите дяволчета вярват, вдигнах лентите на Кармело и направих противознака, преобръщането на магията. Е, да! Вашият отец си го получи тъпкано!
— Видяхте ли? — прекъсна го Браманти.
— Видяхте ли кой прави магиите?
— Господа, престанете — намеси се любезно, но твърдо Алие.
— Сега ще ме изслушате. Знаете, че високо ценя в познавателен план възкресяването на старите ритуали и за мен Луциферианската църква и Орденът на Сатаната са еднакво достойни за уважение, независимо от демонологичните различия. Знаете също, че съм скептичен в това отношение, но в края на краищата ние принадлежим към една и съща духовна общност и ви приканвам да спазвате поне малко принципа за солидарност. Освен това, господа, може ли да намесвате Княза на Нощта в личните си пристрастия! Това е детинщина! Окултистки приказки! Хайде да не се държим като долни франкмасони. Бутру е отцепник, трябва да си го кажем, и вие, драги Браманти, би трябвало най-сетне да го накарате да продаде на някой вехтошар своя картонен реквизит за „Мефистофел“ на Бойто…
— Ха-ха-ха! Добре казано! — изсмя се французинът.
— Точно така, реквизит…
— Но да се върнем към фактите. Имаше спор върху това, което може да се нарече литургически формалности, духовете се възбудиха, но нека не правим от мухата слон. Вижте, драги Пиер, изобщо не изключвам вероятността за някакво чуждо присъствие във вашата къща, това е най-естественото нещо на света, но с малко здрав разум всичко би могло да се обясни с един полтъргайст…
— Да, твърде е възможно — каза Браманти, разположението на звездите в този период…
— Браво! Хайде сега, стиснете си ръцете, прегърнете се братски.
Доловихме взаимни извинения.
— И вие знаете, че за да се разбере кой наистина очаква посвещаването, казваше Браманти, трябва да се вземе предвид и фолклорът. Дори търговците от Ориента, които не вярват в нищо, си имат своя церемония…
— О, да, ритуалът…
— Но се разбрахме, нали? Вече не сме във времето на Кроули, каза Алие.
— Сега ви оставям, имам други гости.
Бързо седнахме на дивана и зачакахме най-кротко и невинно Алие.
47
Другата наша задача беше да намерим реда в тези седем мерки, подходящия, правилния, ясния и който винаги да държи будна мисълта и свежа паметта… Това висше и несравнимо разположение не само ни служи да запазим поверените ни неща, слова и умения… но и ни дава истинското Знание…