Непознатия от Индия
- Автор: Май Карл
- Серия: der verlorene sohn #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатия от Индия». Краткое содержание книги:
Непознатия от Индия е образ, който много напомня известния граф Монте Кристо на Александър Дюма. В ръцете на „Непознатия“ се обединяват нишките на съдбите на всички хора, които среща той по пътя си и ги управлява с голяма сигурност.
Борбата от тайнствената „тъмнина“ против внушаващия страх „капитан“, завладява всеки, който вземе в ръка тази книга.
Мястото на действието на този детективски роман е също родината на Май — Саксония.
— Браво! — въодушевено извика вахмистърът, втурнал се със своите хора от скривалището си. — Трябва да научите моите момчета на тази хватка!
Но и с една ръка някогашният ковач на Хелфенщайн си оставаше сериозен противник. Ала срещу една дузина яки ръце се оказа безпомощен.
21. ФАТАЛНИЯТ СРОК
Ван Зом предостави двамата Волф на собствената им участ и се върна обратно в дома на банкера фон Хелфенщайн. Прозорците на работния му кабинет още светеха.
„Сега ще затегна по-здраво примката около врата му“, помисли си князът и се изкачи по широките външни стъпала.
— Какво желаете? — попита го един слуга.
— Господин банкерът у дома ли е?
— По това време господарят не приема посещения.
— Мен може би ще приеме. Кажете му, че един негов познат иска да разговарят по много спешна работа.
Слугата се отдалечи, не след дълго се върна ц покани непознатия да влезе.
Франц фон Хелфенщайн седеше на писалището си, подпрял с длан главата си. Обърна бавно помръкналото си лице към влезлия посетител, но щом светлината падна върху Ван Зом, веднага скочи на крака.
— Пъкъл и сатана! Този пък кой е?
— Надявам се, че все още ме познавате, господине — учтиво каза князът и леко се поклони.
— Вие сте… вие сте…
— Имах честта веднъж рано сутринта да разговарям с вас и с вашата съпруга.
— Знам, знам. Моля, по същество! Изглежда дяволски малко сте запознат с правилата на благоприличието! Идвате или сутрин в три часа, или в полунощ!
— Идвам тогава, когато има най-голяма полза от посещението ми — спокойно отвърна тайнственият гост.
— Господине, да не би да се подигравате с мене?
— Съвсем не. Когато съпругата ви извърши онази… глупост със скъпоценните камъни на княз Ван Зом, аз ви предложих спасителен мост. А сега съм дошъл при вас, господин фон Хелфенщайн, най-приятелски да ви съобщя нещо важно.
— И какво е то?
— Няма нужда да се грижите за утре вечер.
— Да се грижа ли? За утре вечер? Не ви разбирам.
— Искам да кажа, че можете да задържите парите, които трябваше да платите утре.
— Какви пари?
— Онези двайсет хиляди марки. Банкерът пребледня като мъртвец.
— Нищо… не знам… за двайсет хиляди марки — заекна той.
— Нима вече забравихте? Изминал е само час, откакто се споразумяхте със стария Волф.
С широко опулени очи банкерът зяпна своя среднощен посетител. Нима този човек беше всезнаещ? Или двамата Волф бяха извършили предателство?
— Господине! — изкрещя той като побеснял. — Кажете ми най-после кой сте и какво искате от мен!
— Какво искам ли? Нищо друго освен малко да наруша нощната ви почивка и спокойствие. И кой съм аз ли? Закрилникът на вашата нещастна съпруга!
Франц фон Хелфенщайн яростно разтърси юмруци.
— Ах, да можех да ви сграбча! Но вие сте като призрак! Същество, което се прикрива зад тайни и неясни намеци! Една ръка от мрака!
— Да — студено отвърна зловещият посетител, — прав сте, аз съм ръката от мрака, която ще ви смачка!
Издавайки съскащ звук, банкерът внезапно скочи на крака. В ръката му проблясна острието на толедската кама, която използваше при отварянето на писмата си — но почти в следващата секунда оръжието описа широка, дъга, издрънча в месинговата дръжка на вратата и падна върху килима. Ван Зом с такава сила блъсна назад коварния нападател, който налиташе към него, размахал юмруци, че Хелфенщайн шумно се удари в стената и с болезнено стенание се свлече на земята.
— Слушай! — заповеднически каза непознатият със сподавен и все пак твърд като стомана глас. — Ти игра играта си с белязани карти и с всички възможни подлости на престъпния свят. Днес тя свърши. Ще ти окажа последна милост, защото една жена, която уважавам, носи твоето семейно име, обременено с безброй проклятия. Давам ти право да избереш между палача и доброволната смърт. Сега е полунощ. Оттук нататък ти отпускам три пъти по двайсет и четири часа срок. Ако след това си още жив, ръката от мрака ще те сграбчи и те очаква ужасен край!
С тези думи той му обърна гръб и си тръгна, необезпокояван от своя противник, който го изпрати с втренчен поглед, сякаш напълно се беше парализирал.
Докато крачеше по нощните улици на града, на Ван Зом не му личеше, че преди броени минути остави своя най-опасен враг да избира между палача и самоубийството. Лицето му беше сериозно, но не и възбудено, а походката му спокойна и умерена. На улица Мауерщрасе извади ключ, отвори портата на една къща, изкачи се на четвъртия етаж и тихичко почука на вратата. Когато тя се отвори, на прага й се появи Фридрих, върху когото падаше слабата светлина на мъжделива лампа.