Непознатия от Индия
- Автор: Май Карл
- Серия: der verlorene sohn #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатия от Индия». Краткое содержание книги:
Непознатия от Индия е образ, който много напомня известния граф Монте Кристо на Александър Дюма. В ръцете на „Непознатия“ се обединяват нишките на съдбите на всички хора, които среща той по пътя си и ги управлява с голяма сигурност.
Борбата от тайнствената „тъмнина“ против внушаващия страх „капитан“, завладява всеки, който вземе в ръка тази книга.
Мястото на действието на този детективски роман е също родината на Май — Саксония.
— Верижката! — отвърна Волф смутено, но тържествуващо.
— Каква верижка? — със стаено подозрение попита банкерът.
— Златната верижка, която малкият носеше на врата си!
— О, вие, невероятни тъпаци такива! — изкрещя Хелфенщайн. — Навярно тя е била заедно с издайническите инициали и символи, гравирани върху медальона! Ха-ха-ха!
След доста време той се успокои и продължи:
— Сами сте си вкарали каруцата в блатото! Сега вече мога и сам да си обясня. Намерили са верижката на Роберт и са си направили заключенията! Трябва да я открием, трябва да я вземем! Чувате ли? Тя е единственото доказателство, което може да се използва срещу вас и срещу мен! Къде е тя?
— Че откъде да знаем?
— Но нали знаете къде сте оставили момчето!
— В приюта. Подхвърлихме го пред вратата.
— И къде се намира сега?
— По-късно чухме, че го е осиновил някакъв музикант, музикант и шивач.
— Кой приют имате предвид?
— На улицата зад…
Старият млъкна. Дойде му на ум, че с лека ръка се лишава от последния коз.
— На улицата зад какво? Е, къде? — настоя Хелфенщайн. — Сигурно в този град… навярно в приюта, който се намира на улицата зад селския пазар, а?
Волф изруга.
— Ето, виждате ли? — продължи Хелфенщайн. — Няма да допусна да ме водите за носа! До ден днешен сте тъй глупав, както и преди! Значи в приюта! И го е взел някакъв музикант, който същевременно е и шивач! Преди двайсет години… а-а, всичко съвпада! Вие двамата, мили мои, изобщо не сте и подозирали, че познавам този музикантстващ шивач. Той живееше в една от моите къщи на Васерщрасе и се казваше Бертрам. Наскоро умря. Да не би в приюта да сте казали как е името на момчето?
— Не. Оставихме му само златната верижка — отвърна старият Волф.
— С гравираните инициали. Буквата „Р“ са я изтълкували като Рихард. Значи Рихард Бертрам… ето на!
— Да ви вземат… мътните!
— Сега се ядосвате, че тъй лесно и евтино ми помогнахте, нали? — злобно се изсмя банкерът. И бързо смени тона: — Е, всичко това не е във ваша вреда, а напротив. Поне разбирам, че извършената грешка може да се поправи. Знаете ли какво се случи с младежа неотдавна? Че го пратиха в пандиза?
— В пандиза ли?
— За кражба с взлом. Голям хубостник няма що, нали? Полицията и съдът са се заели да издирят произхода му, навярно той им е показал верижката си и са продължили да душат по тази диря. После са затворили едно око и са го освободили. Всичко ми е ясно! Дошли са до извода, че Роберт фон Хелфенщайн не е изгорял в пожара. И тъй като на времето са били намерени овъглени детски кости, то те би трябвало да са от друг труп. В онзи далечен ден е било погребано единствено детето на разсилната — ето го целият роман!
— По дяволите! — извика Волф. — Онзи човек ни подслуша при оградата на гробището! Той чу всяка наша дума!
— Лошо! Наистина, преди малко казах, че е необходимо да се докаже вината. Но човек никога не знае какво ще се случи. Този тип може да се яви в съда като свидетел срещу вас. Ето защо, по-добре е да изчезнете за известно време.
— И аз мисля така.
— Впрочем как пристигнахте тук толкова бързо?
— Съдържателят на планинската кръчма ни докара.
— Той знае ли кого търсите в града?
— Не.
— И никога не бива да узнае. Къде разпрегнахте?
— В странноприемницата „Златния пръстен“.
— Вие сте безотговорни, лекомислени хора!
— Не сме. Ние двамата, моето момче и аз, никъде не сме се мяркали. Кръчмарят вкара колата си в двора. Бяхме се скрили под сеното. Синът ми още е там. Аз се промъкнах съвсем тайно. Исках да чуя какво ще ни посъветвате. Имаме нужда от пари, от дрехи, от маскировка и паспорти, за да заминем за Америка.
— Каква сума ви е необходима?
— Двайсет хиляди марки!
— Волф, вие сте луд!… Това е безсрамно много. Не, приятелю, не мога да ви дам толкова!
— Тогава отсега нататък нямаме нищо общо по между си.
— В такъв случай сте загубени!
При тези думи старият Волф кипна и се развика:
— Двайсет хиляди марки били твърде много за един съсипан живот? Охо, господине! Спомнете си само за вашия изстрел в гората! Бих могъл да донеса в полицията, че сте убиецът на Тифенбах! Подпалването на замъка и отвличането на детския труп — това не е толкова лошо в сравнение с убийството в гората или с подстрекателството ви за извършените злодеяния! Накратко: двайсет хиляди марки!
— Но Волф, какво си мислите? В момента не разполагам с такава сума!
— Тогава набавете я отнякъде!
— Сега? През нощта? Нима мога да изтръскам толкова пари от ръкавите си?
— Ще почакаме до утре.
— Къде ще отидете да прекарате това време?
— Ще намерим някъде подслон.