Блудния син
- Автор: Май Карл
- Серия: der verlorene sohn #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блудния син». Краткое содержание книги:
Оригиналният роман се състои от 5 части: „Роби на мизерията“ („Die Sklaven der Elends“), „Роби на труда“ („Die Sklaven der Arbeit“), „Роби на позора“ („Die Sklaven der Schande“), „Роби на златото“ („Die Sklaven des Goldes“) и „Роби на честта“ („Sklaven der Ehre“).
По-късно издателство „Карл Май Ферлаг“ го разпределя в 5 отделни тома: „Горски призрак“ (Bd. 64), „Непознатият от Индия“ (Bd. 65), „Блудния син“ (Bd. 74), „Роби на позора“ (Bd. 75), „Отшелника“ (Bd. 76)
Дърворезбарят се подсмихна при мисълта, как ще изглеждат двамата старци в столицата. После каза:
— Да, направете го! Можете да ми поверите къщата си, докато се върнете. Вземи жена си, куме.
Въглищарят се почеса смутено по главата.
— Десет гулдена няма да стигнат за двамата!
Но той не отчиташе спестовността на съпругата си.
Тя отговори поривисто:
— Освен за железницата пари за друго няма да са ни необходими. Ще вземем един черен хляб с нас. Нали за тая цел си имам кошницата! Кашкавал ще вземем също, а пък ако опре ножът в кокала, все още си имаме печените ябълки.
— Печени ябълки? — попита старият слисано. — Нима имаме такива?
— Докато старата ябълка още стоеше на горската поляна, аз събирах ябълките и постепенно ги печах. Ти въобще не знаеш каква жена имаш!
— Мътните го взели! — възкликна старият, клатейки глава. — Действително не го знам. Старата ябълка преди повече от двайсет години бе ударена от гръм!
Жена му обаче не се остави да бъде отклонена от мислите и продължи бодро да бъбри:
— В странноприемница няма да отиваме. Ненапразно си имаме близка рода в столицата. Един от моите братовчеди служи като вахмистър. Ще отседнем при него!
— Той познава ли ни всъщност? — попита донейде усъмнено мъжът й.
— Че как няма да знае своята братовчедка! — извика тя възмутено. — Вярно, ние никога не сме се виждали, а той вече повече от четирийсет години е в столицата, ама все едно. Ландрок са дълголетна фамилия. Той ще се зарадва, като ни види, защото при нас винаги се е държало на родството.
— Ами ако е умрял? — попита Вебер с цялата си сериозност.
— Е, в този случай ще трябва да се подслоним в някоя туристическа спалня. А и пак няма да ни струва толкова много. За няколко кройцера ще ни сложат малко слама да легнем. Четки и сапун ще си носим. Веднага ще се кача горе да погледна нещата!
Пощальонът, който междувременно му беше дръпнал още няколко ракийки, схвана, че вече трябва да си върви, и пое с леко олюляване по своя път. Едва си беше тръгнал, и се зададе една кола, теглена от кон с бавен и предпазлив ход.
— Докторът! — извика въглищарят.
Имаше право. Файтонът спря. От него слезе изпратеният от столичния прокурор съдебен лекар и влезе при тях.
— Как стоят нещата с болния? — попита той жената на въглищаря.
— Непроменени.
— Слагахте ли му редовно влажен компрес на лицето? Капките, които ви дадох за тази цел, бързо ще излекуват раните. Тилът е все още подут, може да има фрактура на черепа. Трябва първо да премахнем отока. Донесъл съм един специален мехлем.
Тогава старият Хендшел се обърна към съдебния лекар и каза:
— За съжаление, се налага жена ми и аз да отидем до столицата, но кумецът Вебер ще наглежда своя племенник. С други думи, се получиха две писма. Може би ще имате добрината да им хвърлите едно око?
— Покажете ги спокойно!
Лекарят прегледа писмата и попита после усмихнато въглищаря:
— Навярно не знаете за какво ви викат?
— Не. Поначало не обичам да си имам работа с такива люде.
— Няма защо да се страхувате, хер Хендшел — додаде лекарят успокоително. — Със сигурност няма да ви се случи нещо неприятно!
— Слава Богу! — извика старият облекчено. — Е, жена, сваляй тогава празничната премяна от стаичката!
— Значи искате да тръгнете още днес? — попита лекарят и погледна часовника си. — Бихте могли да пътувате с влака, който тръгва след два часа от гарата.
— Няма как — отвърна Хендшел, поклащайки глава. — За обличането ще ни трябва поне половин час, а пеша после няма да стигнем навреме до гарата.
— В такъв случай ще пътувате! — каза лекарят. — Аз ще седна на капрата и ще ви закарам.
Като видя, че двойката се смути, добави:
— О, ще го сторя с удоволствие. А сега побързайте!
Въглищарите се подчиниха с готовност и се оттеглиха. Лекарят междувременно показа на резбаря Вебер как точно да процедира с пациента.
В същия миг над тях се разнесе такава тупурдия, сякаш таванът се продънваше.
— Двамата май здравата бързат — ухили се лекарят.
— О, сигурно — отговори Вебер. — Ще станете свидетел на чудо невиждано, хер докторе. Те си слагат сватбената премяна, която в продължение на петдесет години е лежала в раклата, изключвайки единствения случай, когато ми кръщаваха с нея детето преди деветнайсет години.