Фърн
- Автор: Гринвуд Лей
- Серия: seven brides for seven brothers #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фърн». Краткое содержание книги:
Тя иска на всяка цена да види убиеца на братовчед си наказан за престъплението си. Но когато Фърн за първи път вижда Медисън, в сърцето й се събужда желание. Докато хората от селото се готвят за съдебния процес на века, Фърн се подготвя за една битка на двата пола, при която ще има двама победители.
Очакват ви еротика и приключения!
Най-важното беше, че вече нямаше причина да не се омъжи за Медисън. Не се страхуваше от него или от тайнствените неща, които си мислеше, че я застрашават. Тя мислеше за друг човек освен за себе си и това беше най-прекрасното преживяване. Погледна го, заспал до нея, усмихнат от щастие в съня си. И в най-смелите си мечти не беше си представяла, че може да изживее подобно нещо.
Беше обичана и можеше да обича този красив, чудесен човек без задръжки. Не можеше повече да стои така. Трябваше да сподели мислите си, вълненията си. Погали Медисън по ръката и той се събуди.
— Какво? — отвори очи стреснат.
— Събуди се, сънливко. Сутрин е.
— Не, не е. — Той погледна първите слънчеви лъчи, които се показваха на хоризонта. — Не е по-късно от шест — обърна се и се скри под възглавницата.
— Събуди се! — Фърн го мушкаше с пръст в ребрата. — Забравих, че вие от Изтока не ставате преди обед.
Медисън изпъшка.
— Слушай! Не чуваш ли петела? Как можеш все още да спиш?
— Ще му откъсна врата и ще ти покажа как. — Той й хвана ръцете, за да не го сръга пак.
— Нямаш намерение да лежиш цяла сутрин в леглото, нали?
— Ще се опитам. — Той я погледна с едното око. — Доколкото си спомням, нямахме много време за сън през нощта.
Фърн се изчерви.
— Това не е извинение. Вече е утро и е време да ставаме.
Той се наведе и я целуна.
— Предпочитам да се върне вчера. Не можем ли да повторим снощната вечер?
Фърн се засмя.
— Разбира се, че не, глупчо. Ако хората постъпваха така, щяхме да бъдем толкова изостанали, колкото и онези ужасни гърци, за които ми разказваше.
— Аз ги харесвам. Те са знаели как да се забавляват.
— Ако са правили в леглото и половината неща, които ми показа, чудо е, че не е станал и втори потоп. Ако направим нещо подобно тук, в Абилийн, веднага ще те изгонят от града.
— Да опитаме ли?
— Не можем дори да си помислим. Пайк и Рийд скоро ще дойдат.
— По дяволите! Намираме се всред необятната прерия и не можем да се скрием от хорските очи. Чудя се как ли справят бизоните?!
— Ти си луд.
— Вината е изцяло твоя. Преди да те срещна, бях нормален здравомислещ човек. Сега се любя с жени в панталони и торнадото въобще не може да ме спре. Трябва да променим нещо. Почтените хора в Бостън никога няма да го проумеят.
— Бостън?
— Да, Бостън — моят дом, работата ми. Ще се преместим да живеем там веднага, след като се оженим.
— Да се оженим?
— Да. Ще направя от теб една истинска дама. Какво ще кажеш да започнем от тази сутрин?
— Не ставай глупав. Не можем да се оженим тази сутрин. Аз дори не съм нахранила животните.
— Остави ги да се грижат сами за себе си. Антилопата и прерийните птички са го правили милиони години. Твоите прасета ще се оправят сами една сутрин.
— Знаеш, че не мога да го направя.
— Добре, но единственото нещо, което можещ да си имаш в Бостън е котка. И мен, разбира се, и деца, ако искаш.
— Кога се връщаш в Бостън?
Вече съжаляваше, че го събуди. Всичко изглеждаше много по-лесно преди минута.
— Веднага, щом се свържа с Хен. Ще бъдеш ли готова до тогава?
— За какво?
— Да се оженим и да отидем в Бостън.
— Трябва ли да заминеш?
— Разбира се. Там е работата ми, домът ми…
— И очакваш да дойда с теб?
Медисън седна в леглото и я погледна в очите.
— Съпрузите обикновено живеят заедно.
— Знам, но…
— Но какво?
— Не съм сигурна. Всичко стана толкова бързо. Не мислех… не мисля…
— Вече не се страхуваш от мен, нали?
— Не е това.
— Обичаш ли ме още?
— Разбира се.
— Тогава какво?
Чудеше се как е била толкова наивна да си мисли, че е лесно да имаш нещо общо с мъж като Медисън. За първи път се замисляше сериозно какво значи да си негова жена и това я плашеше.
— Предполагам, че не съм се замислила за някои неща.
— Какви например?
— Ами, стопанството и…
— Продай го.
— Не мога просто да го продам.
— Защо не?
Защо да не можеше? Щеше да го раздели на малки парцели. Притежаваше част от най-хубавите земи в Канзас.
— Не искам да го продавам. Това е моят дом.
— Тогава го задръж. Ще наемем Рийд и Пайк да го поддържат.
— Но…
— Но какво?
— Страхувам се.
— От какво?
— От всичко. Не искам да ходя в Бостън, хората там няма да ме харесват. Ти каза, че Саманта ще ми помогне, но всъщност тя не го иска, защото е влюбена в теб. И не казвай, че я чувстваш като сестра. Само един адвокат може да гледа на нея като на сестра.