Фърн
- Автор: Гринвуд Лей
- Серия: seven brides for seven brothers #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фърн». Краткое содержание книги:
Тя иска на всяка цена да види убиеца на братовчед си наказан за престъплението си. Но когато Фърн за първи път вижда Медисън, в сърцето й се събужда желание. Докато хората от селото се готвят за съдебния процес на века, Фърн се подготвя за една битка на двата пола, при която ще има двама победители.
Очакват ви еротика и приключения!
Фърн не разбра — тя въобще нямаше власт над своето.
Тогава ръката му се плъзна към триъгълника между бедрата й и Фърн започна да диша учестено. Той я масажираше с длан. Коленете й бяха плътно прибрани едно до друго.
— Отвори ги.
— Какво ще правиш?
— Все още нищо.
Фърн разтвори краката си и той нежно проникна с пръст в нея. Тя изохка и впи ръце в леглото.
— Няма да те нараня.
Но тя не изпитваше страх. Това, което чувстваше в момента, беше най-прекрасна агония. По всяка частица на тялото й се разливаше неземна наслада. В замаяната й глава се зарея мисълта дали можеше да накара Медисън да се чувства по същия начин и мушна ръката си в панталона му, но той трепна.
— Съжалявам. — Тя веднага я дръпна.
— Няма нищо. Просто не очаквах.
— Сигурен ли си, че трябва да го направя?
— Помогни ми да се съблека.
Тя разкопча панталона му и го смъкна надолу. Гледаше го очарована. Трябваше да го докосва толкова нежно, колкото той нея. Обърна се на една страна и прокара ръка по гърба му, после се спусна надолу към бедрата. Усмихна се, защото мускулите му трепваха под ръката й. Вече по-уверено плъзна ръка от вътрешната страна на бедрата към слабините му и с изненада установи колко са окосмени. Приличаше й на крепост, издигната срещу нашественици. Беше й приятно да си представя, че е нашественик, а Медисън — беззащитна жертва. Продължи да го гали и изведнъж от устните му се изтръгна стон, какъвто не беше чувала досега. Това беше вик на задоволство и щастие, но и на пълна капитулация. Беше се предал напълно на нейната воля. Скоро той изостави пасивната си роля, обърна се към нея и сложи ръката си на корема й, след това я премести надолу и отново проникна в нея с ръка. Тя не можеше повече да се контролира, мяташе се насам-натам и с цялото си тяло жадуваше да достигнат кулминационната точка на любовната игра, която предполагаше, че ще настъпи скоро.
— В началото може да боли малко — прошепна Медисън. Но тя не се страхуваше от болката. Тялото й се извиваше и конвулсивно трепереше, сякаш беше изпаднала в транс. Когато проникна в нея, имаше чувството, че става нещо нереално: усещаше го вътре в себе си, беше я изпълнил цялата.
Лека пронизваща болка… Тялото й се изпъна, когато той я облада напълно. Искаше да проникне още по-навътре и по-навътре. Колкото повече тя се стараеше да потуши огньовете в себе си, толкова пламъкът ставаше по-силен, докато накрая тя напълно се разтопи в него. Осъзнаваше всяко негово докосване. Сякаш от разстояние чуваше стоновете си; молбите си Медисън да задоволи желанията й, безумните й усилия да го накара да я облекчи, преди да полудее. Заби нокти в гърба му. Когато напрежението стана непоносимо, впи зъби в рамото му. Имаше чувството, че той й е предал своята енергия. Вълни от непознати досега усещания я заливаха, като всяка следваща беше по-мощна от предишната. Притисна се към него, теглеше го все по-навътре и по-навътре към огнището на страстта си. Тялото й се изопваше все повече и повече. Приличаше на навита пружина на катапулта, която продължава да се навива и имаше чувството, че в един момент тялото й ще се разпадне на милион частици. После агонията започна да стихва и се разпръсна в нея като водопад от ярки светлини.
За първи път в живота си не се чувстваше самотна. Беше част от Медисън, неразривно свързана с него и никога повече нямаше да бъде сама. Беше негова и той беше неин. Бяха свързани навеки в един съюз, който никой не можеше да разруши. Притисна се силно към него, въодушевена не само от откритията си в любовта, но и от новите си отношения с Медисън.
След днешния ден всичко изглеждаше осъществимо. Изведнъж се почувства страшно изтощена и с лек стон се отпусна на леглото. Дълго време лежаха в мълчание.
— Ще се омъжиш ли за мен? — попита Медисън най-после.
— Да.
— Вече не се страхуваш, нали?
— Само от това, че никога няма да ме обичаш толкова, колкото аз теб.
— Това е нещо, за което никога няма да се наложи да се притесняваш.
Мълчание.
— Трябва ли да се връщаш в хотела?
— Спи ли ти се?
— Не.
— И на мен.
ГЛАВА 25
Фърн се събуди съвсем гола в леглото, а до нея лежеше Медисън. Но първоначалният шок от този факт не беше нищо в сравнение със спомена за предишната нощ, когато беше превъзмогнала срама и страха от интимната близост с един мъж. Отпусна се на възглавницата, наслаждавайки се на голотата си. Никога преди не беше помисляла да направи нещо подобно. Доколкото си спомняше, баща й поощряваше тази стеснителност. Той излизаше от къщата, когато тя се къпеше. Без да го осъзнава напълно, вярваше, че голотата е нещо неприлично. Но сега вече знаеше, че се е лъгала. Наслаждаваше се на хладния утринен въздух, който галеше кожата й; на свободата, която даваше голотата, на радостта от превъзмогването на страха. Нямаше нищо нередно или неприятно в това да бъдеш гол. Чувстваше се отлично. Всъщност през целия си живот не беше се чувствала по-добре.