Графиня Дьо Шарни
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Графиня Дьо Шарни». Краткое содержание книги:
— В Белвю и да питам за господин граф Дьо Калиостро?
— За граф Дьо Калиостро? О, не! Няма да знаят какво да ви отговорят. Питайте за барон Заноне.
— Барон Заноне! — извика Бозир. — Но това е името на генуезкия банкер, който изплати двата милиона по полиците на Господина.
— Възможно е — каза Калиостро.
— Как така е възможно?
— Да. Само че аз върша толкова работи, че тази се е смесила с другите. Ето защо най-напред не можах да си спомня добре. Но сега наистина мисля, че си спомням.
Бозир стоеше смаян пред този човек, който забравяше сделки за два милиона и започваше да вярва, че дори не само от финансова гледна точка си струва повече да бъдеш в услуга на този, който дава парите, отколкото на този, който взема заема.
Но това смайване не стигаше дотам, че да го накара да забрави къде се намира и при първите крачки на Калиостро към вратите, Бозир си възвърна способността да се движи, като го последва с походка, толкова наподобяваща неговата, че ако някой ги видеше да вървят така, почти долепени един към друг, можеше да каже, че са два автомата, движени от една и съща пружина.
Чак когато желязната врата се затвори зад тях, двете тела се разделиха.
— А сега — попита Калиостро — в каква посока ще тръгнете вие, скъпи господин Дьо Бозир?
— А вие самият?
— В посоката, в която не отивате вие.
— Аз отивам към Пале Роаял, господин графе.
— А аз към Бастилията, господин Дьо Бозир.
С тези думи двамата мъже се разделиха, Бозир, поздравявайки графа с дълбок реверанс, а Калиостро, поздравявайки Бозир с лек поклон с глава, и двамата изчезнаха почти веднага в тъмнината. Калиостро по улица „Тампъл“, а Бозир по улица „Ла Вериер“.
36.
В която Гамен доказва, че е майстор на майсторите
Спомняте си желанието, което изяви кралят пред господин Дьо Лафайет и граф Дьо Буйе, неговият стар учител Гамен да дойде при него, за да му помогне във важна ключарска работа. И дори бе добавил — не мислим, че е безполезно да подчертаем тук тази подробност, — че един ловък чирак не би бил в повече за попълването на ковашката троица. Числото три, което харесва на боговете, не беше неприятно и на Лафайет, и вследствие на това той нареди майстор Гамен и чиракът му да могат свободно да влизат при краля и да бъдат отвеждани в ковачницата веднага щом се представят.
Изобщо не бива да се учудваме, като виждаме няколко дни след разговора, който ви предадохме, майстор Гамен, придружаван от един чирак, да се представя — и двамата облечени в работни дрехи, — пред вратите на Тюйлери, да бъде допуснат без трудности, да заобикалят кралските апартаменти, да изкачват стълбите към тавана и, пристигнали на вратата на ковачницата, да съобщават имената и званията си на дежурния камериер.
Имената бяха: Никола-Клод Гамен и Луи Льоконт. Званията бяха: за първия, това на майстор ключар; за втория, това на чирак.
Макар и да нямаше нищо аристократично, едва Луи XVI чу имената и званията, и изтича до вратата, викайки:
— Влезте!
— Ето ни, ето ни, ето ни! — каза Гамен, представяйки се с фамилиарността не само на сътрапезник, но и на майстор.
Тъй като не беше привикнал към взаимоотношения с крале, чиракът, без да отвърне на поканата и след като благоприлично изчака известно време след появата на майстор Гамен, застана прав до вратата с дреха и каскет, преметнати в ръката.
Впрочем може би му беше по-добре там, отколкото ако бе застанал до Гамен, защото можа да улови проблясъка на радост в мрачния поглед на Луи XVI и да му отговори с почтително кимане.
— А! Това си ти, драги мой Гамен! — каза Луи XVI. — Радвам се да те видя. Наистина, вече не разчитах, че ще се сетиш за мен — мислех, че си ме забравил!
— Значи затова — каза Гамен — сте си взели чирак? Добре сте направили, това си е ваше право, след като не съм бил тук. Но за нещастие — добави той с ехидна физиономия — чиракът не е майстор, а?
Чиракът кимна към краля.
— Какво искаш, бедни мой Гамен? — каза Луи XVI. — Уверяваха ме, че не искаш да ме виждаш, казваха, че се страхуваш да не те компрометирам…
— Бога ми, сир, можахте да се убедите сам във Версай, че на вашите приятели не им се случват хубави неща. Аз видях да фризират пред мен — фризира ги самият господин Леонар — главите на телохранителите само защото са се намирали в преддверията ви, когато парижаните ви дойдоха на гости.
Облак премина по челото на краля, а чиракът наведе глава.
— Обаче разправят — продължи Гамен, — че положението е по-розово, откакто сте се върнали в Париж, и че сега контролирате парижаните. О, по дяволите! Това не е учудващо, вашите парижани са толкова глупави, а кралицата може да е толкова прелъстителна, когато й харесва.