Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Изкупление - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Изкупление

Электронная книга - «Изкупление». Краткое содержание книги:

Лейтенант Лорийн Пейдж има всичко — преуспяващ съпруг и две прекрасни дъщери. Но една нощ тя допуска фатална грешка и е принудена да напусне полицията. Чувството за вина не й дава покой и тя търси забрава в алкохола. Съпругът й я изоставя, бившите й колеги я забравят.
Озовала се на дъното, единственият изход за нея е да стане проститутка.
Случайността я среща с масовия убиец, хвърлил в ужас целия град, но тя успява да му се изплъзне, превръщайки се в единственият свидетел, който може да помогне на полицията. Лорийн неволно е въвлечена в разследването. Залавянето на убиеца ще бъде нейното изкупление.
1 ... 116 117 118 119 120 121 122 123 124 ... 157
Перейти на страницу:

— Да не мислиш, че вярвам и една дума от всичко, което избълва преди малко? — саркастично се изсмя той. — Заплашвали са ме хора, много по-опасни от теб, мила!

— А брат ти? Той бил ли е заплашван?

— Това не е твоя работа! Махай се оттук! Веднага! Вън!

Брад изчака, докато стъпките й заглъхнаха по мраморния под, чу как външната врата се затвори с трясък и едва тогава набра телефона на адвоката си с молба незабавно да дойде в Бевърли Глен.

Лорийн видя синята светлина на патрулната кола още преди да стигне до оградата и тутакси скочи в храстите. Почти веднага след това до вратата застана Руни.

Брад наблюдаваше фигурата, която настоятелно звънеше на външната врата. За миг му хрумна, че може би Лорийн е решила да се върне. Той излезе на верандата и капитанът се представи на висок глас.

— Вкъщи ли е Стивън Янклоу? — попита Руни, като приближи по алеята.

Брад поклати отрицателно глава и го покани. Мъжът показа полицейската си карта и още веднъж повтори името си.

Лорийн наблюдаваше сцената от храсталака. Присъствието на Руни я поуспокои. Спомни си, че отзад имаше друг вход, който водеше право към спалнята на Брад. Искаше непременно да чуе разговора между двамата. Тя се прекръсти и се помоли алармената инсталация да е изключена.

Руни огледа красивата всекидневна и отказа питието, което Брад му предложи.

— Къде е брат ви, господин Торнбърн?

— Нямам представа. Защо питате?

— Мислех, че знаете. Ендрю Фелоуз се е отбил при вас днес преди обяд, нали? Хайде да сложим край на тези хитрости. Лорийн Пейдж тук ли е?

— Беше, но си тръгна.

— Знаете ли накъде замина?

— Не. Учуден съм, че не сте се срещнали. Тя излезе преди около десетина минути.

— Господин Торнбърн, няма да ви отнема много време. Нужна ми е само една снимка на брат ви. — Руни пристъпи към рояла и вдигна една от наредените върху капака му снимки. — Това ли е той?

— Не, това е баща ми. Ще му кажа утре да ви изпрати снимката си.

— Бих искал сега да видя една.

— Необходимо ли е?

— Да, сър. Разследваме серия убийства.

Брад излезе. Полицаят остана прав, загледан в пода. Знаеше, че стъпва по несигурна почва. Намираше се в дома на почтени и уважавани граждани без всякакво разрешително или заповед и изискваше снимки на член от семейството. Бе въоръжен единствено с хипотезата на Лорийн. Той отиде до телефона и набра номера й.

— Още я няма — отвърна му Роузи.

— Нека да ми се обади веднага щом се прибере.

Пред къщата спря автомобил. Дали Янклоу не се прибираше? Сърцето му се сви, когато чу Брад да обяснява, че е дошъл полицай. Последва дълъг полугласен разговор. След малко вратата се отвори и Брад въведе нисичък, плешивеещ мъж с очила и дипломатическо куфарче.

— Запознайте се с Алфред Кофк.

Двамата си стиснаха ръце. Руни веднага позна един от най-известните криминални адвокати в Лос Анджелес.

— Искали сте снимка на моя клиент Стивън Янклоу, ако правилно съм разбрал? — Кофк седна и отвори куфарчето си. — Имате ли прокурорско решение за достъп до този дом?

Руни обясни, че на този етап от разследването не е изискал заповед. Дошъл неофициално, а Брад Торнбърн доброволно го поканил да влезе.

— Защо ви е снимката на моя клиент?

— За да го изключа като заподозрян. — Руни се изчерви до корените на косата си.

— Искам да зная защо досега никой не се е свързал с господин Янклоу по този повод и защо ви е притрябвало неофициално посещение в шест часа следобед?

Капитанът приседна на дивана. Усети, че се изпотява, но не от напрежение, а от усилието да сдържи гнева си. Разпитваха го, сякаш той бе виновната страна. Извади от джоба си сгънат на две лист.

— Искам да зная, отново неофициално, къде е бил Стивън Янклоу на тези дати. Тъй като в момента отсъства, моля доведете го утре сутринта в полицията. Нека да носи и снимката си.

— Защо ви е снимка, след като той ще дойде лично при вас?

— Една жена е била нападната неотдавна в многоетажен гараж. Смятаме, че нападателят, който се е нахвърлил върху тази жена, наша свидетелка, е замесен и в серията убийства.

— Искате да кажете — въздъхна с раздразнение Кофк, — че господин Янклоу е под подозрение за това нападение?

— Възможно е.

— И как се казва тази свидетелка?

— Лорийн Пейдж — намеси се Брад. — Проститутка, която полицията в момента издирва. Има заповед за арестуването й. Замесена е и в дело за изнудване.

— Вярно ли е? — вдигна вежди Кофк.

— Не мога да разкрия самоличността на свидетелката — размърда се неспокойно Руни.

1 ... 116 117 118 119 120 121 122 123 124 ... 157
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)