Факторът на Хадес
- Автор: Линдс Гейл, Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Вълкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Факторът на Хадес». Краткое содержание книги:
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=106577
Внезапно Джон замръзна. Ръката му се протегна и той посочи.
— Там! — От лявата страна на пътя пред входа на голям парк се виждаше табела Щатски парк — „Зелените езера“, — Има „езеро“ и „зелено“. В съобщението се казваше или нещо „подобно“, следователно се е скрил някъде наблизо.
Ранди не изпускаше от очи движението и умело се прехвърляше от платно в платно, така че да се движат по-бавно, без да пречат на трафика.
— Предположенията ти досега се оказаха верни. Да видим дали мога и аз да ти помогна. Говори се за писмо, което е откраднато и е подписано с Едгар А — потропа с пръсти по волана. — Това, което ми идва наум, е Едгар Алън По и разказът „Откраднатото писмо“. Това помага ли?
Джон гледаше напред. Опитваше се да се постави на мястото на Марти. Приятелят му бе не само електронен гений, имаше великолепна памет и за най-незначителните подробности.
— Това е! Къде най-сигурно може да се скрие едно липсващо писмо? В торбата на пощальона заедно с другите писма. Най-доброто място да скриеш нещо е да го оставиш пред погледа на всички.
— Значи твоят приятел съобщава, че се е скрил там, където могат да го видят всички? Какво, по дяволите, означава това?
— Той не говори за себе си, ами за фургона. Дай да обиколим още веднъж.
Ранди малко раздразнена от командирския му тон, зави в страничаната улица, обърна автомобила и отново излезе на пътя водещ към Сиракуза.
— Ти забеляза ли нещо подобно по пътя?
Сините очи на Смит блеснаха.
— Спомняш ли си, че минахме покрай голям паркинг, където се продаваха автомобили? Близко до пътя, преди входа на града? Мисля, че там, сред други подобни каравани е скрил фургона.
Ранди се оживи.
— Ами да. Не много хитро, но затова пък надежно.
И ето, че след малко минаваха мълчаливо отново през въпросното място. Паркингът изглеждаше още по-дълъг, множеството автомобили се точеха без край. Джон започваше да губи търпение, когато изведнъж забеляза караваните.
— Ето ги, от дясно!
— Виждам, — отговори Ранди.
Огромната площадка беше буквално задръстена от разнообразни каравани за отдих, нови и използвани. На небето грееше ярко слънце и металните покриви весело проблясваха под неговите лъчи. Салон за продажби или демонстрационна зала нямаше, те се заместваха от дървена будка, до която седеше в шезлонг четейки вестник мъж с тъмни очила и синтетичен пуловер.
— Ето там е малко по-свободно, ще се намери място, за да паркираме, — отбеляза Ранди. Отминаха бараката, завиха зад ъгъла и паркираха под сянката хвърляна от есенните листа на огромно кленово дърво.
— Сега най-добре да продължим пеша, — реши Джон.
Внимателно тръгнаха по тратоара, готови за всякакви изненади.
Лекотоварни и товарни камиони летяха по-шосето. Няколко пешеходци минаха покрай тях, без да им обръщат внимание. Не се виждаше някой да ги дебне в засада. И от тук виждаха мъжа седнал пред бараката. Той се намираше на 15-на метра от тях и по-всичко личеше, че е изцяло погълнат от четенето на вестника.
Всичко изглеждаше нормално.
Поглеждайки се взаимно, Джон и Ранди прекрачиха през дебелата железна верига, ограждаща паркинга. След това минаха между два фургона и бързо се отправиха към подредените в редица ремаркета, влекачи и каравани. Смит започваше да мисли, че няма да намерят Марти тук, когато най-накрая стигнаха до поледният ред, зад който растеха дъбове и кленове. В клоните шумеше вятър и гонеше ярко оцветените паднали листа по земята.
— Господи, — тихо въздъхна Джон. — Ето я. — Караваната на Питър стоеше сред дълга редица от стари возила, които съдейки по всичко, бяха оставени за продажба преди много време. В металните страници зееха дупки, очевидно следи от куршуми. Имаше и няколко счупени стъкла.
— Дааа… — провлачено каза Ранди. — Какво ли се е случило?
Джон обезпокоено поклати глава.
— Не ми харесва тази работа.
Наоколо нямаше никой и те разделяйки се извадиха оръжията си и започнаха да обикалят караваната от двете и страни. Виждайки, че всичко е спокойно Ранди се приближи до него.
— Вътре е тихо, — прошепна тя.
— Може би Марти спи…
Той отвори вратата и се вмъкна вътре. Никой не изскочи насреща. След малко се оказа в столовата. Внимателно озъртайки се, по петите го следваше Ранди, без да прибира своето „УЗИ“.
— Марти? Питър?… — тихо повика Джон, без да получи отговор.
Смит продължи напред. Ранди се обърна с гръб към него и се отправи към шофйорската кабина. На кухненската маса, до купичка стоеше опаковка от така любимите на Марти сухи овесени ядки. От купичката стърчеше лъжичка във вече развалено прясно мляко. На една от койките очевидно някой скоро беше спал и се търкаляха завивки и одеяла. Компютарът беше включен, но на монитора стоеше само заглавката. В тоалетната и банята беше пусто.