Заплаха
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заплаха». Краткое содержание книги:
Двама изследователи се натъкват на зловеща находка във вечните ледове на Аляска;
В Чикаго д-р Джак Степълтън изпраща семейството си на аерогарата… за да не го види никога повече;
В Ню Йорк, в един от най-модерните медицински центрове, внезапно избухват серия смъртоносни епидемии с необясним произход. Спешните мерки не дават резултат.
Над милиони надвисва смъртна ЗАПЛАХА…
После набързо приключи разговора и подаде слушалката на Кати.
— Това не ми харесва — промърмори той. — Нещата тръгват в посоката, от която се страхувах…
— Не сте ли паникьор? — изгледа го продължително Кати. — Предполагам, че в момента поне 2–3 процента от болничния персонал е с грип…
— Дайте да се свържем с Джордж Хейзълтън — предложи Джак.
Оказа се, че състоянието на санитаря е по-тежко от това на Ким и той вече се беше обадил на дежурната сестра. Джак не пожела да разговаря с него и мълчаливо изслуша репликите на Кати.
— Вече и аз започвам да се безпокоя — промълви тя след като остави слушалката.
Свързаха се и с останалите хора от смяната в ортопедията, включително административната сестра. Заболели сред тях нямаше.
— Да опитаме и на други места — предложи Джак. — Например лабораторията, от която положително са изпратили човек да вземе проби от Карпентър… Как можем да проверим?
— Ще звънна на Джини Уалън от личен състав — хвана слушалката Кати.
Половин час по-късно картината се изясни. Четирима души имаха симптоми на силен грип. Към двамата служители в ортопедията се прибави името и на един лаборант от микробиологията, който взел проби от гърлото на Карпентър и скоро след това развил характерните симптоми — възпаление на гърлото, главоболие, треска, болки в мускулите, суха кашлица и бодежи зад гръдната кост. Контактът с Карпентър бил осъществен някъде около десет часа вечерта.
Последният човек със същите симптоми беше Глория Хернандес, служителка в отдел „Централизирано снабдяване“, която не беше имала никакви контакти с Карпентър. За разлика от Кати, Джак изобщо не се изненада от този факт.
— Но тя не може да бъде свързана с останалите — рече Кати.
— Не съм толкова сигурен — въздъхна Джак и напомни, че при всички предишни инфекциозни заболявания, беше умирал по един човек от снабдяването. — Изненадан съм, че този факт не е бил обсъждан от Комисията за инфекциозен контрол, тъй като доктор Ейбалард и доктор Цимърман са добре запознати с него. Лично аз ги заварих в отдела да обсъждат положението със завеждащата госпожа Дзарели…
— Не сме имали официално заседание на комисията — оправда се Кати. — По принцип се събираме първия понеделник на всеки месец…
— Значи доктор Цимърман не си прави труда своевременно да ви информира — отбеляза Джак.
— Това се случва редовно — сви рамене Кати. — Отношенията ни трудно могат да се нарекат блестящи…
— Споменахме госпожа Дзарели и се сещам, че тя ми обеща разпечатки на всичко, което е било доставено в съответните отделения по време на индексните случаи… Бихте ли проверила дали разпечатките са готови и евентуално да ги изискате?
Сериозно разтревожена от хода на събитията, Кати с готовност се съгласи. Успя да се свърже с госпожа Дзарели веднага и жената каза, че разпечатките са готови. Кати затвори телефона и нареди на една от секретарките в администрацията да изтича до снабдяването.
— Искам телефонния номер на Глория Хернандес — рече Джак. — А също и адреса. Тази загадка около снабдяването направо ще ме побърка! Вероятно в нея се крие ключът към всички необичайни събития, защото съвпаденията вече са напълно изключени…
Кати извади исканата информация от компютъра, преписа я на едно листче и го подаде на Джак.
— Какво според вас трябва да се направи тук, в болницата? — попита тя.
— Не знам — въздъхна Джак. — Предполагам, че този въпрос трябва да го зададете на доктор Цимърман, която е експерт. По принцип карантината при инфлуенцата няма ефект, защото болестта се разпространява прекалено бързо. Но ако в случая наистина става въпрос за някакъв специален щам, може би не е зле да се опита. Болните от персонала бих приел веднага и бих ги поставил в изолатор. В най-лошия случай това би означавало неудобство за няколко души, но в най-добрия би могло да се окаже единственото средство за предотвратяване на голяма катастрофа…
— А римантидинът? — попита Кати.
— За него се подписвам с две ръце и сам ще го вземам — отвърна Джак. — В миналото е бил използван успешно за ограничаване на нозокомиални инфекции. Но в крайна сметка това ще реши отново доктор Цимърман…
— Мисля да й завъртя един телефон — тръсна глава Кати.
Джак я изчака да проведе този разговор. Учтива, но твърда, младата жена обясни на Цимърман, че съществува пряка връзка между болните служители и покойния Кевин Карпентър. След което инициативата очевидно премина отсреща, тъй като участието й в разговора се сведе до едносрични отговори.