Рекетьорът

Пак съм аз. Как можахте да не отговорите на предишния ми имейл отпреди два дни! Ако искате да намерите убиеца на съдия Фосет, трябва да поработите над уменията си за общуване. Няма да се откажа.

Не се съмнявам, че първата Ви реакция е била да скалъпите някакво обвинение и да погнете мен и Куин Ракър. Не можете да постъпите другояче, понеже сте федерални служители и е в природата Ви. Какво в нашата наказателна система събужда у хора като Вас желанието да тикнат всички в затвора? Жалко е, наистина. Именно в затвора се запознах с десетки свестни хора, които не биха наранили никого физически и не биха извършили ново престъпление, но заради Вас излежават дълги присъди и животът им е съсипан.

Отплеснах се. Зарежете идеята за нов обвинителен акт. Обвиненията няма да издържат в съда — не че това някога ви е спирало. Просто няма раздел в огромния Ви Федерален кодекс, който бихте могли да използвате срещу мен. Още по-важното е, че не можете да ме хванете. Направите ли някоя глупост, пак ще изчезна. Не възнамерявам да се връщам в затвора.

Към този имейл прилагам четири цветни снимки. Първите три са на кутия от пури, тъмнокафява дървена кутия, ръчно изработена някъде в Хондурас. В тази кутия някой работник старателно е поставил двайсет пури «Лаво» — силни, черни, ароматни и почти смъртоносни, с остър връх. Кутията е била изпратена до вносител в Маями, а от там е стигнала до магазинчето «Вандис Смоукс» в центъра на Роуаноук, откъдето е била закупена от почитаемия Реймънд Фосет. Изглежда, че съдия Фосет е пушил пури «Лаво» години наред и е пазел празните кутии. Може би сте намерили няколко, докато сте претърсвали вилата му след убийствата. Имам усещането, че ако проверите при собственика на «Вандис», ще се окаже, че той познава добре съдия Фосет и предпочитанията му по отношение на пурите.