Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Романы для взрослых » Хотели - Първа стая
Хотели -  Първа стая - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хотели - Първа стая

Электронная книга - «Хотели - Първа стая». Краткое содержание книги:

Анабел, млада амбициозна жена, завършила журналистика, допълва доходите си като компаньонка в агенцията „Нощни красавици”. Срещата с поредния клиент неочаквано я вписва в дяволския триъгълник с двамата братя Давид и Луи, разделени от непримиримо съперничество, и същевременно я изправя пред съдбовния избор на живота й. Дали да последва разума и да приеме безметежното и охолно битие, или ще се вслуша в гласа на пробуденото за необикновени и прекрасни усещания тяло? Всяка следваща нощ, прекарана в някоя от стаите на хотел „Шарм”, всяка следваща страница от тайнственото сребристо тефтерче разкрива пред нея света на собствената й чувственост, дрямала до този момент под тежкия похлупак на задръжките и предразсъдъците. Тези свои преживявания героинята описва със смущаваща и възбуждаща откровеност.
1 ... 116 117 118 119 120 121 122 123 124 ... 203
Перейти на страницу:

- Не се бой. Щом си тук, значи не се страхуваш.

Звукът на този глас наистина бе плашещ, но интонацията бе по-скоро успокояваща. При тези думи той най-сетне поне отчасти ми се яви. Въпреки това си оставаше анонимен, защото бе с черна латексова маска на лицето, комбинезон от същата материя, който покриваше стройното му тяло чак до петите. Изумителен костюм, който навяваше смътни детски спомени - кечист, панаирджийски акробат, но също и далеч по-зрели фантазми - Жената котка, Секс Машина и какво ли още не.

Прилепналата материя видимо бе издута под корема му, което означаваше, че вече е в

ерекция.

- Нали? - настоя той.

- Не, не се боя... - предпазливо се съгласих аз.

Той измъкна иззад гърба си тънък и дълъг предмет, който отначало не можах да позная.

- Тогава ела при мен. Нищо лошо няма да ти сторя.

Нагайка! Подобна на тази, която Луи ми бе изпратил и която преди малко съвсем невинно въртях в ръце.

И тогава бях поразена от една подробност: въпреки мрака ясно виждах, че мъжът пред мен не държи нищо, което да напомня бастун, и очевидно не се нуждае от такъв, за да стои здраво на нозете си.

- Нали нямате намерение да... - задавено промълвих аз.

- Да те бичувам? Не. Ако не се наложи. Ако си послушна.

Опитах да овладея гласа и разума си.

- Окей, окей... Май че стигаш твърде далече с мен.

- Шшшт... - просъска той. - Все още никъде не сме стигнали, а ти вече биеш отбой.

- Не желая да бъда удряна.

- Кой ти каза, че ще бъдеш? Имай предвид, че с това могат да се правят безброй други неща.

Като потвърждение на думите си, той започна да гали тялото ми с гъвкавия кожен връх през нищожната защита на дрехите ми. Всяко докосване ме възбуждаше, сякаш го правеше с език.

Онова, което при други обстоятелства, като обикновена зрителка, вероятно би ми се сторило гротескно, сега ме караше обилно да отделям сладък и отровен сок. Това, че съм център на неговото внимание и на цялата обстановка, замъгляваше разума ми, който повече не можеше да се бори срещу копнежите ми и срещу самата мен. Отбранителните ми линии падаха една след друга и вече ме обземаше непреодолимото желание да се оставя на волята му.

- Затвори очи... Съсредоточи се върху онова, което чувстваш.

Не бе необходимо да ги отварям, за да доловя близостта му. Той почти ме докосваше, дъхът му на равни интервали брулеше лицето и шията ми. Ала онова, което ме стъписа, бе пълната липса на телесна миризма. Откъм него не идваше дори лекото ухание на тоалетна вода. Само острият и натрапчив мирис на латекс.

Тогава той хвана ръката ми и внимателно ме отведе до леглото, покрито също с черни чаршафи, подобно на копринена катафалка, върху която той бавно ме положи.

По странен начин в момента, когото се отпуснах по гръб, откъм тавана се разнесе музика и се спусна над нас като ситен дъжд, който постепенно се усилваше.

Не познах мелодията, но трябва да призная, че тя напълно съответстваше на ситуацията: омайваща мелопея, разпростряна над нас като пелена, на език, който не бях в състояние да назова. Напомняше грегорианско песнопение, но на някакъв нов култ, в който велики жрици са жените. Думите нямаха никакво значение, защото гласът сам по себе си увличаше в шеметни висини.

Мъжът свали една по една дрехите ми, които тази вечер бяха скромни и семпли, след което продължи да разхожда бавно кожения ремък по голото ми тяло. По овладяната точност на

жестовете му отгатнах силната му, жилеста снага.

- Тази композиция се нарича Рогеуег т1коШ епй... - съобщи ми шепнешком той.

Именно това ми подсказваше и нагайката, която последователно и планомерно изследваше най-чувствителните ми ерогенни зони. Спираше се на най-деликатните от тях, онези, които предизвикваха у мен сладостен, продължителен и преди всичко осезаем трепет. Потрепването в основата на шията ми потвърждаваше това. След тях дойде ред на раменете ми, които тръпнеха от удоволствие, примесено с лека болка. Дори онзи безименен триъгълник, разположен между ухото и тила, тънеше в доволство. А какво бих могла да кажа за гърдите, корема и изпадналата в екстаз вътрешна страна на бедрата, които трепетно се разтваряха при всяко докосване, любопитни да отгатнат продължението, сякаш някой им разказваше увлекателна история, която чуват за пръв път?

1 ... 116 117 118 119 120 121 122 123 124 ... 203
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)