Вълшебната кутия

Филип се намръщи. Той се наведе по-близо до лицето на птицата.

— Говори, глупава птицо, или ще ти извия врата и след това ще те изям — каза гномът и здраво стисна дългоноктестите си пръсти в потвърждение на думите си.

— Добре, добре! — рязко изрече птицата, като изведнъж се съвзе. Абърнати трепна от изненада. Главата на Бигар силно се извъртя. — Говоря, това добре ли е? Какво искаш да кажа?

Филип гордо протегна ръце напред с птицата.

— Видя ли?

Абърнати се наведе надолу, за да погледне по-внимателно.

— Виж ти — меко каза той. — Говориш доста по-добре, отколкото се преструваш, че можеш, а?

— По-добре от теб, жалка топка от косми — присмя се Бигар. — Кажи на тези същества — къртици да си свалят ръцете от мен още сега, или ще стане лошо за теб.

Абърнати протегна ръка и побутна птицата.

— Как ти беше името? Бигар? Е, Бигар, познай какво? — в гласа му прозвуча безспорно задоволство. — Отне ми малко време, но сега си спомних кой си. Беше преди доста години, нали? Ти принадлежеше на придворния магьосник, на брата на Куестър Тюс. Един ден беше съобщено, че ти просто си изчезнал. Какво се случи? И ти ли беше изпратен в изгнание в света на Бен — точно както Хорис Кю? Не, няма значение. Сега едва ли има някакъв смисъл. Само ми кажи какво знаеш за изчезването на Великия господар, а? И не пропускай нито една подробност.

Бигар щракна с клюн и го затвори. Но вече беше късно за всякакви протакания. Филип и Сот бяха подслушали по-голямата част от разговора му с Хорис Кю и сега с готовност докладваха за това на Абърнати. На няколко пъти на лицата им се изписваше объркване и те не успяваха да предадат всички думи правилно, но писарят без усилие можеше да се досети какво се беше случило. Горс беше някакво чудовище. То използваше Хорис Кю и Календбор. Кристалните очи към съзнанието бяха само заблуда, чрез която искаше да се домогне до трона. Най-важното, Бен Холидей беше изчезнал заради една много силна магия, която по някакъв начин трябваше да бъде развалена. Това означаваше, че трябва да бъдат намерени пещерата на Горс и вълшебната кутия, скрита там.

Абърнати отново се обърна към Бигар. Птицата не беше казала нищо след първоначалния си изблик. Остана потънала в мълчание през цялото време, докато Филип и Сот разкриваха тайните й. Сега, когато писарят се наведе към папагала, за да срещне погледа му, Бигар бързо го стрелна с очи.

— Папагалчето може би иска бисквитка? — поблазни го злъчно Абърнати.

Бигар, независимо че беше здраво хванат, се опита да захапе носа му.

Абърнати се усмихна и показа всичките си заби.

— Слушай ме, безполезна торба с пера такава. Ти ще ни заведеш в пещерата — тази вечер. Когато стигнем там, ще ни въведеш вътре. Ще ни покажеш тази вълшебна кутия и ще ни кажеш думите за заклинанието. Разбрали ме?