Черният орден
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-751-5
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса
Лагерът се разду под тях, разрастваше се с всяка секунда, вече се различаваха и палатките.
— Ще кацнем тежко! — извика Пейнтър.
Гюнтер не намали.
Лиза зашепна:
— О, Боже… о, Боже… о, Боже…
В последния момент Гюнтер вдигна носа на машината нагоре, водеше отчаяна борба с контролните уреди. И с вятъра, който ги натискаше надолу.
Светът около тях се люлееше като пиян.
Лиза стисна до болка страничните облегалки; единствено предпазният колан я задържаше на мястото й.
А после плъзгачите се удариха силно в земята, носът на хеликоптера се озова малко по-ниско от оптималната позиция за кацане и Лиза политна напред. Коланът я задържа. Вихрушката на роторите вдигна пушилка от сняг. Хеликоптерът се люшна назад и клекна стабилно на плъзгачите.
— Бързо навън! — изкрещя Пейнтър, докато Гюнтер изключваше двигателя.
Люковете изщракаха и четиримата се изсипаха от кабината.
Пейнтър сграбчи ръката на Лиза. Анна и Гюнтер ги последваха. Към тях тичаха хора. Лиза вдигна поглед към хребета. Иззад седловината още се вдигаше дим от забилата се ракета. Несъмнено всички в лагера бяха чули експлозията и именно тя ги беше изкарала от палатките.
Засипаха ги гласове, мешавица от езици.
Лиза, почти оглушала от трещенето в хеликоптера, ги чуваше сякаш от километри.
А после един познат глас стигна до нея:
— Лиза!
Тя се обърна. Висок мъж с черна грейка и сива термориза разбутваше яростно тълпата.
— Джош!
Пейнтър я пусна и след миг Лиза се озова в прегръдките на брат си, сгуши се до гърдите му. Миришеше на якове. По-приятна миризма не беше усещала в живота си.
Зад тях Гюнтер изръмжа:
— Pass auf!
Предупреждение.
Всички наоколо се раздвижиха и засочиха към небето.
Лиза се отскубна от прегръдките на брат си.
Двата хеликоптера бяха увиснали над седловината, перките им разбъркваха дима от ракетното попадение. Хищни, смъртоносни.
„Махайте се — помисли си Лиза — напрегнато, сякаш можеше да им го внуши само с усилие на волята си. — Махайте се, дяволите ви взели!“
— Тези пък кои са? — попита някой.
И без да се обръща, Лиза позна Бостънския Боб — поредната грешка от миналото й. Вечното мрънкащо недоволство в гласа му го издаваше като документ за самоличност. Нахален както винаги, той явно беше тръгнал след Джош. Лиза не му обърна внимание.
Ала Джош, изглежда, беше усетил напрежението й при появата на хеликоптерите.
— Лиза, какво става?
Тя само поклати глава, вперила очи в небето. Не биваше да раздвоява вниманието си, ако искаше да ги прогони.
Уви, и това не помогна.
Двата хеликоптера едновременно се гмурнаха към тях. Огнен пукот освети носовете им. Сняг и лед изригнаха в паралелни смъртоносни пътеки — идваха право към базовия лагер.
— Не… — простена Лиза.
Бостънския Боб заотстъпва и изкрещя:
— Какво си направила, за Бога?
Тълпата, зашеметена и вкаменила се за миг, изведнъж изригна в писъци и викове и се пръсна във всички посоки.
Пейнтър грабна другата ръка на Лиза. Дръпна я и повлече и Джош с нея. Но нямаше къде да се скрият.
— Радио! — изкрещя Пейнтър на Джош. — Къде има радио?
Брат й се взираше онемял в небето.
Лиза го разтърси за ръката и той най-после я погледна.
— Джош, трябва да намерим радиостанция! — Знаеше какво има предвид Пейнтър. Ако не друго, трябваше поне да съобщят на някого във външния свят какво става.
Брат й се закашля, съвзе се и посочи.
— Ето там… След като бунтовниците нападнаха манастира, включиха спешна комуникационна мрежа — И забърза към една голяма червена палатка.
Бостънския Боб заподтичва подир тях, доловил авторитета, който се излъчваше от Пейнтър и Гюнтер. Или пък беше заради автомата на Гюнтер. Германецът беше заредил нова граната в приставката му. Готов беше да окаже последен отпор и да ги прикрива, докато те се оправят с радиостанцията.
Но преди да са стигнали до палатката, Пейнтър извика:
— Залегни!
И я повали на земята. Всички последваха примера му, макар че се наложи Джош да дръпне със сила Бостънския Боб.
Странен нов звук, като пищене, отекна в планината.
Пейнтър трескаво оглеждаше небето.
— Какво е това? — възкликна Лиза.