Черният орден

А Пейнтър знаеше и друго — че няма да се свърши само с това. Това тук беше само началото, диверсия, предназначена да отклони вниманието от нещо друго. От нещо чудовищно. Думите на Анна кънтяха в измъчената му глава.

„Трябва да ги спрем.“

— При толкова много сателитни телефони и видеообмен от базовия лагер едва ли ще посмеят да атакуват — каза Лиза.

— Да се надяваме — каза Пейнтър. — Защото ако не се оттеглят, ще поставим в опасност живота на много хора.

Лиза се намръщи. Пейнтър знаеше, че сред хората в базовия лагер е и брат й. Двамата се спогледаха.

— Става въпрос за нещо наистина важно — каза тя, стигнала до същото заключение, до което беше стигнал и той преди миг. — Налага се да поемем риска. Трябва да кажем на някого какво става!

Пейнтър само кимна.

— По-бързо ще е, ако минем над отсамния му склон, вместо да го заобиколим, за да стигнем до другия — каза Анна и посочи огромната планина пред тях.

— Значи тръгваме към базовия лагер? — попита Пейнтър.

Явно бяха постигнали единодушие.

Но не всичко зависеше от тях.

Над хребета изрева хеликоптер и плъзгачите му минаха сякаш на сантиметри над тях. Новопоявилият се, изглежда, не беше очаквал да ги открие тук. „Тигърът“ се извъртя и набра височина в изненадан пирует.

Уви, бяха ги открили.

Пейнтър се надяваше другите два хеликоптера да ги търсят далече оттук… но пък и един „Тигър“ беше достатъчен.

Тяхната невъоръжена машина зави към широка клисура, цялата в сняг и лед. Никакво прикритие. Вражеският пилот реагира веднага и ги последва.

Гюнтер увеличи скоростта максимално, може и да успееха да надбягат по-тежкия „Тигър“… но не и ракетите му.

Сякаш за да подчертае това, вражеският хеликоптер откри огън с картечниците си, куршумите задупчиха заледения сняг.

— Няма да го надбягаш, забрави! — изкрещя Пейнтър и вдигна палец нагоре. — По-добре се надбягвайте натам.

Гюнтер го погледна, свъсил вежди.

— Той е по-тежък — обясни Пейнтър. — Ние можем да се изкачим на по-голяма височина. Където няма как да ни последва.

Гюнтер кимна и дръпна лоста за управление назад. Хеликоптерът се изстреля нагоре като експресен асансьор.

Преследвачът им явно не очакваше подобна маневра и изгуби няколко секунди.

Пейнтър гледаше висотомера. Световният рекорд за височинно изкачване с хеликоптер беше поставен с машина от същия модел като тяхната, „А-Стар“, без въоръжение. Онзи хеликоптер беше кацнал на Еверест. Не беше нужно да се изкачват чак толкова високо — след седем хиляди метра тежкият „Тигър“ започна да изостава, роторите му блъскаха напразно разредения въздух, машината се клатеше странично, което допълнително възпрепятстваше успешна стрелба с ракетите.