Кръстът

— Кристин, за Бога, какво да направя за теб? Нима не искаш да остана тук?

— Вече нямам нужда от помощта ти. Все едно ми е дали ще останеш тук, или ще се хвърлиш в Логен.

Синовете на Ерлен излязоха на чардака и Гауте се спусна към майка си, за да я спре.

— Майко — започна умолително той, но погледът й го смрази и той остана на мястото си като попарен.

На долното стъпало стояха трима-четирима селяни.

— Отдръпнете се — заповяда стопанката и мина покрай тях с товара си.

Черньо мяташе неспокойно глава. Ерлен понечи да напусне имението, но Кулбайн Юнсьон хвана юздата. Кристин надникна през рамо, за да види какво става.

— Пусни коня, Кулбайн. Нека се маха, щом така иска.

— Нима не разбираш, Кристин, крайно време е стопанинът да управлява в имението. Ти поне не го ли осъзнаваш? — обърна се той към Ерлен.

Ерлен го плесна по ръката и пришпори коня, а възрастният мъж се олюля. Към ездача се втурнаха неколцина селяни, но Ерлен извика:

— Махайте се! Не е ваша работа да се месите в моя живот и в живота на съпругата ми! Не съм стопанин. Няма да позволя да ме вържете за този селски чифлик като говедо в обор! Щом не притежавам това имение, то също няма власт над мен!

Кристин се обърна с цялото си тяло срещу мъжа си и закрещя в изстъпление:

— Махай се! Върви по дяволите! Дотам докара мен и всичко, което попадна в ръцете ти!

После събитията се развиха толкова бързо, че никой не успя да осъзнае или да предотврати случващото се. Туре Боргхилсьон и един селянин хванаха стопанката:

— Кристин, недей да говориш така на мъжа си!

— Как смеете да докосвате жена ми! — разгневи се Ерлен и препусна към тях.

Замахна с брадвата и удари Туре Боргхилсьон. Острието потъна между плешките му и раненият се строполи на земята. Ерлен вдигна брадвата за втори път и се изправи на стремената, но в същия миг усети как синът на Туре Боргхилсьон го пронизва с копие в слабините.

Черньо първо се изправи на задните си крака, после започна да хвърля къч. Ерлен заби колене в хълбоците му, наведе се напред, опъна юздите с лявата си ръка и замахна с брадвата, ала единият му крак се изплъзна от стремето и кръвта рукна по лявото му бедро. Над двора профучаха няколко стрели и копия. Юлв и синовете на Ерлен се врязаха в тълпата селяни с вдигнати брадви и извадени мечове. Прободоха Черньо, той се свлече на колене и зацвили диво и пронизително, от конюшнята му отговориха неговите събратя.

Ерлен се изправи с крака все още върху коня, хвана се за рамото на Бьоргюлф и прескочи умиращото животно. Гауте се спусна да подкрепи баща си.

— Убийте го — посочи Ерлен към коня, който се прекатури на една страна и лежеше на хълбок с изпънат врат, удряйки с тежките си копита, а от устата му излизаше кървава пяна. Юлв Халдуршон изпълни поръката на Ерлен.