Огнена

— Файър, бихме искали да поговорим с теб и за Брокър ще е много по-лесно, ако ти слезеш.

Файър прие, защото освен въпроси искаше да каже и доста парливи неща. Скръсти ръце срещу Муса и го погледна в лешниковите очи:

— Муса, оплаквай се на командира колкото си искаш, но настоявам да разговарям с кралицата и лорд Брокър насаме. Разбираш ли?

Муса се прокашля неловко:

— Ще бъдем пред вратата, милейди Файър.

В покоите на Брокър на долния етаж, зад затворената и заключена врата Файър застана до стената и впери поглед не в Брокър, а в големите колела на стола му. От време на време поглеждаше неговото лице и лицето на Роен, защото не съумяваше да се овладее. Като че ли напоследък често й се случваше да гледа нечие лице, да вижда в него лика на друг и да проумява откъслеци от миналото, непроницаеми преди.

Черната коса с бял кичур на Роен беше изопната назад, а лицето й също бе изопнато от тревога. Тя застана до Брокър и нежно положи длан върху рамото му. Брокър се пресегна и докосна ръката на Роен. Макар Файър вече да знаеше, каквото знаеше, непривичният жест я смути.

— Преди тази война никога не бях ви виждала двамата заедно — започна тя.

— Да — кимна Брокър, — знаеш, че не пътувам, дете. С кралицата не сме се радвали на компанията си, откакто…

— … откакто Накс ти изпрати онези зверове в моята оранжерия, струва ми се — довърши тихо вместо него Роен.

Файър я стрелна с поглед:

— Видяла си?

Роен кимна.

— Заставиха ме да гледам. Сигурно се е надявал да пометна копелето, което нося в утробата си.

Да, Накс бе постъпил нечовешки… Файър разбираше всичко, но не успяваше да преодолее гнева си.

— Арчър е твой син — обърна се тя към Брокър, давейки се в собственото си възмущение.

— Разбира се, че Арчър е мой син — с мъка изрече Брокър. — Винаги е бил мой син.

— Той знаеше ли, че има брат? За него щеше да е полезно да има брат, непоклатим като Бриган. А Бриган знае ли? Няма да крия от него.

— Бриган знае, дете — отвърна Брокър, — макар, за жалост, Арчър така и да не узна. След смъртта на Арчър осъзнах, че Бриган трябва да знае. Съобщихме му преди броени седмици, когато дойде на северния фронт.

— И какво? Нима на Бриган нямаше да му е по-приятно да нарича „татко“ теб, а не някакъв безумен крал, който го ненавижда, защото е по-умен и по-силен от сина му! Можеше да отрасне на север далеч от Накс и Кансрел и нямаше да му се налага да стане… — тя замълча и се извърна, мъчейки се да успокои напрегнатия си глас. — Бриган трябваше да бъде северен лорд, да има ферма, земи и пълна с коне конюшня. Вместо да бъде принц.